И в този момент куалкуа оживя:
Пьотър, ти си добронамерен и свестен човек.
— Това пък защо? — попитах аз.
Мнение.
Почаках, докато чуя звуците на отключващите механизми. На „Влъхва“ има простичка блокировка, която се активизира, когато извън кораба има вакуум. Най-накрая люкът поддаде към мен.
— Здрасти, Саш — казах аз с такъв тон, сякаш не се бяхме виждали от месец.
А месец по-рано ние изобщо не се бяхме познавали!
— Как се осъществява херметизирането? — Данилов погледна подозрително съединяването между совалката и разузнавателния кораб.
— Не знам. Това да ни е най-малкият проблем.
— Аха — съгласи се Данилов, усмихвайки се накриво. — Изглежда така, сякаш корабите са се целунали.
Покрай линията на скачване обшивката наистина се беше удебелила, наподобявайки устни.
— Ще издържи ли?
Свих рамене.
— Малко ни изплаши… с гравитацията. Трябваше да ни предупредиш, че ще се появи при скачването.
Сигурно трябваше. Но с хубавото се свиква бързо. Трите полета с кораб на геометрите ми бяха достатъчни, за да започна да възприемам изкуствената сила на привличане като нещо обичайно.
— Добре, да вървим, Петя.
— Струва ли си? Нека да започнем ускоряването.
Полковникът се засмя:
— Почакай. Трябва да поговорим.
Отидох заедно с Данилов в кабината. Влечугоидът отново седеше в креслото на космонавта-изследовател, а Маша се бе вторачила в централния екран, по който проблясваха чуждите кораби.
— Какъв е проблемът? — попитах с недоумение. Кой знае защо си спомних думите на куалкуато: „Добронамерен и свестен“.
— Петя. — Данилов спря на две крачки от мен. И също погледна накриво екраните — явно не се чувстваше добре заради гравитацията в совалката, която беше в свободен полет. — Петя, нека да решим какво смятаме да правим.
— Какво имаш предвид?
— Нали не си решил сериозно да ходим в ядрото?
Маша се обърна и ни погледна. Влечугоидът — сега тялото му определено се управляваше от Карел — скочи от креслото, отвори уста да каже нещо, но премълча.
— Саша, какви ги говориш?
— Имаме плазмените двигатели на аларите. Другият кораб е технология, превъзхождаща достъпната за Конклава. И той е способен да се самовъзпроизвежда. Имаме образци от оръжията на тези… безумни мишки. За какъв дявол да си рискуваме живота?
Може би „добронамерен и свестен“ е синоним на „наивен“?
— Пьотър, ти направи всичко великолепно — продължаваше Данилов, явно окуражен от мълчанието ми. — След няколко седмици в Галактиката ще се забърка такава каша… Това, че Земята притежава нови технологии, може да се окаже решаващо. Към който и да се присъединим — към геометрите или Конклава — това ще промени цялата ни съдба. И твоите действия… не мисли, че ще забравят за тях. Ти си човек, който ще помогне на Земята да прекрачи в бъдещето. Ще промени всичко! Ти вече си герой! Всичко, което забъркахме, е дреболия. Ще стане въпрос не за наказания, а за поощрения.
Той отново се усмихна неловко.
— Ще се наложи да се свика сесия на ООН, за да ти се измисли достойна награда…
Някъде по гърдите ме побиха тръпки. Освен това ми стана студено и противно. Сякаш ме обляха с помия.
— Вярата и любовта… — казах аз.
— Какво?
— Вярата и любовта ще ми помогнат. Така отговарят аларските офицери на напътствията на командващия.
В очите на Данилов нещо се промени. Току-що в тях бе имало смущение и вина. Като пакостливо дете, каращо примерен ученик да избяга от час и да пробва алкохол. Сега в тях имаше само погнуса и презрение.
— Ти какво, наистина ли взе това на сериозно? Петя, аларите няма да посмеят и да гъкнат, че сме откраднали тази технология! Те самите са гузни!
— Защо не попиташ Карел?
Без да откъсва поглед от мен, Данилов попита:
— Карел, самият ти оцени предложението на Пьотър като безумно. А как ще определиш моето?
— Като предателство — каза влечугоидът.
— Не съм учуден — съгласи се Данилов. Отстъпи назад, разкопча кобура си.
Какво, да не смяташе да стреля?
Не успях да направя нищо — Данилов извади оръжието. Само че това не беше лазерният пистолет „Камшик“, а онзи парализиращ механизъм, дето дори не приличаше особено на пистолет, който веднъж дядо бе използвал в мое присъствие.
Стреля почти без да се прицелва и аз с някакво тъпо учудване осъзнах, че опитът на полковника в тази дейност е не по-малък, отколкото в управлението на совалка. Влечугоидът меко се отпусна на пода.
— Не се безпокой, той само е парализиран — каза бързо Данилов. — Пьотър, за последен път ти предлагам…
— Това нещо е еднозарядно — казах аз.