Данилов сведе поглед към парализатора и аз се хвърлих към него. Нямаше време да моля куалкуа за бойна трансформация. Впрочем нямаше и нужда.
Може и да не съм сътрудник на службите с многогодишен стаж. Само че съм два пъти по-млад от Данилов.
Вяра и любов.
Не ме интересуваше от какво се е ръководел командващият на аларите! Но аз му обещах честно да отида в ядрото.
Данилов се изплъзна от първия удар и зае бойна стойка, хвърляйки оръжието встрани. Не загубих време да размишлявам. Школата за ръкопашен бой към СКОБ е наследник на НКВД4, КГБ, ФБР и други приятни учреждения. В нея има много необичайни хватки.
Просто замахнах и го зашлевих по ухото. Без никаква наука — по този начин се биех като дете.
Данилов отново се опита да се изплъзне. Рефлексите му бяха прекрасни. Но точно те го подведоха. Едно е боят в безтегловност, въз основа на който, според слуховете, е изградена школата за ръкопашен бой на СКОБ. Съвсем друго е когато в обикновената кабина на совалката няма безтегловност. Той се отблъсна пружиниращо от пода, с явното намерение да се преметне под тавана. Но гравитацията не се съгласи с решението му. Шамарът ми го настигна по време на непохватния му скок.
— Гадина си ти… — прошепнах, гледайки превилия се полковник. Кой знае защо си спомних за горкия навигатор, на когото Данилов беше счупил крака. — Гадина…
Изритах го по капачката на коляното. Данилов извика. Разбира се, нямаше счупване. Но на това място много боли.
— Ние нали сме хора! Хора, глупако! — закрещях аз. — Каква изгода, какви технологии, по дяволите! Може би за пръв път имаме шанс да намерим приятели! Не геометрите, не Сянката, а другари — аларите! Знаеш ли какво означава за геометрите думата приятел? Те може и да не са прави, но не във всичко! На мен ми повярваха! На нас ни повярваха! Какво са в сравнение с това плазменият двигател и ггоршшът?
Данилов ръмжеше, хванал се за коляното.
— Не ггоршш, а ггоршш — разнесе се иззад гърба ми. — Има огромна разлика.
Обърнах се.
Маша държеше още един парализатор, насочен към мен.
— Да, еднозарядни са — призна тя вместо Данилов. — Засега технологията не позволява да се презарежда колоидният лазер. Но аз взех два броя.
Какъв глупак съм!
Но кой би повярвал, че в примитивните условия на научния център на дядо инженерният гений на Маша Клименко е създал цял арсенал от оръжия, превъзхождащ достъпното за СКОБ?
Нима и дядо беше толкова наивен?
— Не се сърди, Петя — каза Маша, натискайки спусъка.
Ето какво било да си парализиран.
По тялото ми се разля някаква мекота. Не памук, а желе. Очите ми почти се затвориха, ръцете ми се притиснаха към гърдите, краката ми се подкосиха. Бузата ми, притисната към пода, сякаш искаше да се просмуче през зъбите ми.
Маша прекрачи през мен и се наведе над Данилов.
— Полковник, ставайте!
В гласа й имаше не толкова приятелска загриженост, колкото уважение към по-високия чин.
Господи, какъв глупак съм!
Совалката сме били отвлекли!
Страшните терористи!
Нито една наша стъпка от момента на разговора ни с Данилов не е била несанкционирана!
Ах, дядо, дядо!
Гледах смаяно-озъбената физиономия на влечугоида — единственото, което можех да видя в позата, която бях заел.
Сякаш се опитвах да прочета отговора в нечовешките очи.
Не, дядо знаеше всичко, много добре разбираше нещата. Но се беше опитал да надхитри СКОБ. Надявал се е, че личната преданост на бившата възпитаничка на сиропиталище ще надделее над уставите и заповедите.
Но не е предвидил едно нещо — че предаността не е насочена към неговия успешно избегнал атеросклерозата мозък, а към старото, никому ненужно тяло.
Данилов прекрачи тромаво през мен и се насочи към пулта. Кой знае защо ми се струваше, че ще ме изрита. Но той не падна толкова ниско.
Та нали сме приятели!
— Джампирайте по-бързо, полковник! — помоли го Маша.
— Знам, майоре — отвърна Данилов.
Я, каква великолепна кариера имала Маша!
— Прикрепете изчислителя и Пьотър към креслата — нареди междувременно Данилов. — По-живо. Аларите може и да ни наблюдават.
Исках да му кажа, че дори и да имат възможност, те не го правят. Защото нали в доверието няма градация. Но не можех да говоря. Нито пък да се съпротивлявам на Маша, която с усилие ме вдигаше на креслото.
— Дали да не наредим премахване на гравитацията? — попита тя.
— Не бива. Няма да влизаме в разузнаваческия кораб, изобщо ще забравим за него. Ако всичко е наред, той ще чака завръщането на пилота си, но кой знае…
Закопчаха ме с колана за креслото и вече не виждах дядо-Карел. Само чувах как Маша се занимава с него. И как през екрана пробягват цифрите, отчитащи времето до избора на вектор на джампа.
4
НКВД (Народный Комиссариат Внутренних Дел) — Народен комисиариат на вътрешните работи; главен орган за поддържане на реда и закона в СССР през 1917–1946 г., преобразуван след това в министерство на вътрешните работи. — Бел.прев.