Маша тихичко се изкашля. Тя дори и не подозираше какво можеше да се случи.
И слава Богу, че не подозираше.
Като навигатор Данилов беше посредствен. Всъщност не — не може да се нарече посредствен навигатор човек, който все пак е успял да доведе совалка до Земята. Наистина, за целта му бяха необходими още осем скока, а не три.
Преди последния джамп бях като пиян. Оказваше се, че мъчението чрез наслада наистина е възможно. Когато екстазът от скока се редува с досадната работа по реанимирането на кораба, е едно. Но когато през цялото време лежиш завързан и тъпо очакваш поредния пристъп на еуфория — хубавото в ситуацията е малко. Навярно така се чувства пияницата по време на запой, когато поредната бутилка дори от най-изисканото вино или отлежал коняк не носи радост, а дарява само с кратка, тъпа забрава.
— Тръгваме към „Гама“ — каза тихо Данилов. Двамата с Маша изчисляваха последната траектория — вече не джамп, а обикновен ракетен полет. — С максимална скорост…
Интересно защо ли към „Гама“? Гледайки в тавана, обмислях всички плюсове и минуси на руската станция на СКОБ. Не искат да кацат на планетата — какво пък, разумна предпазливост, кой знае с какво са натъпкали аларите „Влъхва“… А и е невъзможно да се кацне със „залепения“ за борда разузнавателен кораб на геометрите. Но какви са предимствата на малката „Гама“ пред главния щаб на отбраната „Алфа“ или пред американската орбитална база „Бета“, която, да си кажем честно, превъзхожда „Алфа“ по размери и възможности?
Отговорът беше толкова очевиден, че в първия момент не можах да повярвам в него. Всички предимства на „Гама“ се състояха в това, че тя беше руска станция.
Ето това е! Двамата с дядо не бяхме попаднали просто в капан на СКОБ! Бяхме попаднали в междудържавна интрига. Руските гебисти5 бяха решили да помогнат на родината.
Не, аз, разбира се, нямах нищо против. И ако ставаше въпрос само за това, за възможността да прекараме американците, японците и Обединена Европа, пръв бих стиснал ръката на Данилов, а Маша щях да я разцелувам, въпреки вечно навъсената й физиономия. Винаги съм готов да подаря на страната си поне малко гордост… пък макар и гордост от успешно извършена кражба. Винаги. Но до това ли ми е сега? Когато блокът гори, не е време да се карате със съседите заради протеклите кранове.
Даже се изкикотих, поглеждайки накриво гебистите. Но на тях не им беше до мен.
— Ще открият неправилната форма — каза Маша. — От „Делта“ и „Алфа“ — със сигурност. Пък и изхвърлянето ни на газове… не е същото.
— Ще се свържа с управлението — обеща Данилов. — Нека работят по третата схема.
— Експериментален полет?
— Да. Ще вдигнат малко шум и ще се успокоят.
— А ще се съберем ли в хамбара на „Гама“? — попита Маша след кратка пауза.
— Ако се съди по габаритите — би трябвало.
Всичко беше ясно. Щяха да баламосват чужденците, и най-вече американците, че „Влъхва“ изпробва горивото на „Юрий Гагарин“, многострадалния кораб с плазмен двигател, който се проектира вече цели десет години. Рано или късно те ще си изяснят, че в Русия не са създавани никакви работоспособни плазмени двигатели, и тогава ще се вдигне шум. Но сега е важно да се спечели време…
Неволно започнах да мисля така, сякаш съм на страната на Данилов и Маша. Сякаш не седях, прилепен към креслото с помощта на стотина метра скоч. И Данилов сякаш почувства тази моя слабост.
— Пьотър. — Той се обърна в креслото, като се отблъсна леко от страничните облегалки — отново беше забравил за изкуствената гравитация — опитвайки се да излети. — Все още е възможно всичко да се развие по друг начин.
— Да тръгнем към ядрото? — попитах аз с цялата си възможна наивност.
Данилов въздъхна:
— Пьотър, развързвам теб и Карел… и откарваме корабите заедно. Предполагам, че влечугоидът ще коригира записите в черната кутия… Е?
— Не те ли е страх от бунт?
— Ще рискувам да повярвам на думата ти.
— Не ми вярвай, Данилов — казах аз. — Ето, аз ти вярвах — и виж какво се получи.
Той сви рамене и се наведе над пулта. Повече нищо не си казахме — през двата часа, докато „Влъхва“ летеше към „Гама“. Вече нямаше за какво да си говорим.
Единственото, което ме учудваше, беше мълчанието на влечугоида. Нито Карел, нито дядо се опитваха да се намесят в разговора. Искаше ми се да вярвам, че в момента просто измислят план за освобождаването ни. Само че прекрасно знаех, че когато дядо замисля нещо, е обратното — човек не може да му затвори устата…
„Гама“ е построена по древната, измислена още от Циолковски схема „пръстен“. Трийсетместен6 въртящ се диск, в центъра-главина — безтегловност, а по окръжността — някакво подобие на гравитация, създавана от центробежната сила. Бог знае защо това беше притрябвало на Рускосмос и СКОБ. Псевдогравитацията не добавяше особен комфорт, екипажите се сменяха ежемесечно и не биха пострадали от безтегловността, затова пък възникваха редица проблеми. Например, за да премине в бойна готовност, станцията „Гама“ трябваше да преустанови въртенето си, иначе прицелването с бойните лазери ставаше невъзможно.