Сега виждах пред себе си смешна пародия на юношеските си мечти. Редици дълги хангари, къси писти за излитане, ниски къщички, в които явно се открояваха жилищните и служебните помещения, радарни кули, решетеста ограда. Всичко беше направено от онзи подобен на хартия материал като нашата лодка. Значи — измамно крехки на външен вид, но адски здрави… а освен това и натъпкани с техника.
Ето как се изпълняват желанията. Исках да служа в застава на границата — готово. Наистина, на друга планета. Затова пък можех да се боря срещу безумни еколози в компанията на не по-малко безумни пилоти.
— На какво се усмихваш? — поинтересува се Сняг. Носехме се право към оградата. Или лодката можеше да прехвърли двуметровата ограда, или пред нея щеше да се отвори проход.
— Напомня ми… едно познато място.
Удовлетворен от отговора, Сняг кимна.
Пред лодката се отвори проход. Секциите от оградата сякаш се скъсяваха, прибирайки се една в друга. Навярно тя не можеше да се вдига високо над земята. Когато долетя до средата на базата, машината спря и бавно се спусна. Наоколо не се виждаше никой.
— Сняг… настани момчето. — Галис скочи пръв върху каменните плочки, постилащи нещо, подобно на плац.
— Може и да не ми обясняваш, ще се оправя.
Капитанът изобщо не реагира на този отговор. Кимна ми:
— Пьотър, ако решиш, че ти се говори — намини. Ще ми бъде приятно.
Гледах как се отдалечава с твърда, уверена походка, изпънал рамене, с целия си вид въплътяващ представата ми за командир.
— Странна ви е субординацията — казах аз на Сняг. — Ти само дето не се сби с него.
Сняг се изкикоти:
— Сега може. Няма тревога.
— А ако имаше?
Лицето на пилота за миг изгуби отпуснатото си изражение.
— Тогава — куршум в челото. Незабавно. Какво ти става, Пьотър! Дори не си и помисляй да се държиш така, когато базата е във военно положение!
— Благодаря — казах аз. Предупреждението не ми направи особено впечатление. Тук нямаше и следа от дисциплина, да не говорим за трибунали и военнополеви съдилища. — Ще ме предупредиш, когато това се случи.
Сняг се изхили.
— Ти и сам ще го забележиш. Да вървим…
Безлюдността на базата продължаваше да ме смущава. Приближихме се към ниска двуетажна сграда и влязохме вътре. С любопитство се вглеждах в обстановката. При геометрите на практика бях лишен от удоволствието да изучавам чуждия бит — лишен от памет, нямаше с какво да сравнявам техния свят.
Впрочем и тук беше трудно да се заинтересувам от нещо. Прекалено земно беше всичко. Нещо повече — в стил началото на двайсет и първи век. Смес от военно градче и уютен хотел.
Веднага след входа имаше пропуск. Ниска стойка, зад която би трябвало да се намира часови. При това над стойката беше включена някаква енергетична бариера — във въздуха се долавяше леко трептене. Но входът не се охраняваше от никого.
— Само при тревога — съобщи Сняг, забелязвайки погледа ми. — Цялата строгост — само в случай на военни действия. При вас не е ли така?
— Не.
— Нищо. Ще свикнеш бързо…
Нямах намерение да свиквам, но, естествено, не казах нищо по този въпрос.
— Да вървим.
Минахме покрай фоайето, което би било съвсем подходящо за непретенциозен хотел — кожени кресла, масички, огромен екран на стената — и продължихме към стълбите. Интересно, защо всички раси в Галактиката така са се вкопчили в екраните — нали технологията, позволяваща да се прожектират качествени изображения направо във въздуха, е много проста? Дори на Земята я разработиха без никаква помощ от извънземните. Старателно оглеждах стените, опитвайки се да зърна някакви картини. Чуждата култура е най-сигурният път към разбирането.
Забелязах една картина: море — или все пак блато? — под лунна светлина, сребриста пътека върху водата, рееща се птица. Превозвал бях с тонове такива произведения на изкуството на хиксоидите. Мамка му. Колко близка култура!
С всяка измината крачка се чувствах все по-зле. И то не защото обстановката беше чужда, а точно обратното. Нищо необичайно. Освен силовата бариера пред пустеещия пост… впрочем след парализаторите, сглобени от гениите от ФСБ, подобна бариера в Звездното градче не би ме учудила.
Близост на културите?
Пълна.
При геометрите и битът беше доста по-необичаен. А нали Сянката е цивилизация, свързала с мрежа от хипер-пространствени портали стотици планети. Цивилизация, мимоходом обърнала в бягство малките, но научили се да хапят геометри. Ако между тях и геометрите е имало сериозен конфликт, не биха ме приели толкова лесно и безгрижно…