— О, недей, даже е приятно, когато момчето те иска толкова силно. На бас, че сега ще те…
Тя се засмя, налегна ме и неловкостта веднага изчезна някъде, желанието се върна отново, кой знае защо примесено с мислите: какъв ще бъде светът сега, нали ще се промени, не може да не се промени след такова нещо, сигурно ще е изписано на лицето ми… и Лида също ще разбере всичко… не бива да мисля сега за нея, това не е честно…
Да се изправя. Да, трябва да се изправя. Да се движа, да гледам света, а не бледите сенки на миналото…
Наташка, прости ми, наистина те забравих. На теб, разбира се, ти е все едно. Ти със сигурност също си ме забравила… знам я твоята любвеобилност. Но аз наистина те обичам в някаква степен. Като своя първа жена. Извинявай. За първите не се женят. На тях просто са им благодарни. Но нали и това не е малко…
— И така, твоите действия, курсант?
— Предупредителен изстрел по курса.
— Така. Неидентифицираният самолет не реагира и продължава движението си към държавната граница.
— Още веднъж настоявам да ме последва… повторен предупредителен изстрел по курса.
— А няма ли да закачиш самолета?
Майорът се смее. Харесва му да ме поставя в безизходни ситуации. Не че не ме харесва — той постъпва така с всички. И най-вече с най-добрите курсанти.
— Няма да го закача.
Наоколо се върти небето. Старичкият „Су“ лети на десеткилометрова височина. Би трябвало да управлявам аз, но майорът е хванал щурвала. Не му се удава да лети често. А на мен всичко тепърва ми предстои.
— Между другото, на „шейсет и седмицата“ няма оръдия. Пробвал ли си предупредителни изстрели със самонасочващи се ракети?
Мълча.
— Добре. Направил си всичко според инструкциите. Самолетът продължава да лети към границата.
— Ще се свържа със земята.
— Отговарят ти: „Действайте според обстановката“. Те винаги отговарят така, курсант. Запомни — ти си стрелочник и единствено ти си отговорен. Е, понякога и онзи изпотил се от страх офицер, който седи зад микрофона…
— Приближавам се към самолета, за да установя типа му…
— С еднаква вероятност — пътнически „Боинг“, самолет на радиолокационното разузнаване или десантен.
— Ще определя какъв е.
— Не, курсант. Нощем, в стар самолет… нищо няма да разбереш. Твоите действия? Десет секунди! Обектът е на неутрална територия! Поеми управлението!
Но защо разиграва древната история с корейския „Боинг“ точно с мен? Защо? Точно с мен, чиито родители са се разбили… и никой не знае дали това е било обикновено остаряване на метала, или престарал се войник от противовъздушната отбрана… Загубил се в небето стар самолет, докаран до безсилие от нерешителността на офицерите долу, помнещ за американския „карантинен пояс“, установен в годините на управлението на хунтата, за набралите смелост китайци…
— Време е!
— Огън.
Дори натискам бутона на спусъка. Неволно, успявайки да сваля предпазителя, люшвам самолета — с носа към несъществуващия нарушител — и натискам червения бутон до края…
Разбира се, нищо не се случва. Бутонът свети, но няма тласък заради излитащи ракети. Никой не носи бойни ракети на тренировъчен полет.
Майорът отговаря след известно време. И в гласа му има леко учудване.
— Целта е поразена, курсант. Самолетът пада. Твоите действия?
— Съпровождам целта до контакта й със земята.
— Не се ли боиш да видиш каква е била?
— Боя се.
Майорът въздъхва.
— Извини глупака, Петя. Насочи се към точката на кацане.
Правя завоя неуверено, ръцете ми сякаш са чужди, но майорът не ме поправя. Наоколо има само небе.
— Обикновено казвам, че това е бил пътнически самолет — изрича майорът почти шепнешком. — На нас… така са ни наредили да говорим. Отрано да охлаждаме страстите. Страната не се нуждае от инциденти…
Аз мълча.
— Но на теб ще ти кажа истината — съобщава майорът сухо и ясно. — Това беше американски бомбардировач.
Изправям се. Вече съм се изправил. Какъв смисъл има да се сваля бомбардировач, връщащ смъртоносния си товар обратно?
Откровено.
За назидание.
Разбра ли, Пьотър?
Още не бях дошъл съвсем на себе си. Огледах тясната баня. Нямаше никого — само гласа на куалкуа в дълбините на мозъка ми. Отчетлив и тих шепот. Бях на планетата на Сянката. Земята с дребните й проблеми беше невъобразимо далеч.