Не искам.
На мен също ми беше тежко. Не забравяй. Аз си имам свои проблеми.
Отметнах глава нагоре, отпих от горещата вода.
— Добре. Мир. Придвижване-към-мира, както казват геометрите. Нека само да се договорим…
Куалкуа е съгласен. Веднага, щом ти потрябва помощ, ще ти бъде оказана.
Защо изведнъж симбионтът заговори за себе си в трето лице? Не знаех. Може би за по-голяма тържественост? Окопал се беше както трябва в душата ми, а това не минава без никакви последствия.
— И Пьотър Хрумов е съгласен. Ще се постарая да узная всичко за този свят. За да престанеш да се страхуваш…
Прерових чуждия гардероб без никакво притеснение. Със своето проумяване куалкуа беше премахнал от мен разните задръжки. Дрехите бяха много, но част от тях бяха твърде големи, а друга част — явно носени. Все пак намерих запечатани пакети, в които имаше и бельо, и изглеждащи напълно нови панталони, и пуловер. Цветовете бяха мрачни, тъмнозелени, но не можеше да се направи нищо по въпроса. Армия…
Сега вече можех да се запозная с бита на Сянката.
Занимавах се пет минути с телевизионния екран. Уви, нищо не се получи. Изглежда, тук наистина се използваше мисловно управление. Някой хиксоид вероятно би се ориентирал — те имаха такива технологии. А на мен ми оставаше единствено да отстъпя със съжаление. Жалко. Преглеждането на каналите в глупавата кутия е не най-сигурният, но за сметка на това — най-бързият начин за запознаване с чуждия живот.
В стаята нямаше никакви книги. Нито електронни, както при геометрите, нито обикновени. Може би Сянката не беше запозната с книгите, а може и това да беше личен проблем на покойния Лайд.
Значи оставаше битовата култура.
В чекмеджето на малкото бюро с неясно предназначение намерих тесте снимки. Единственото, в което ме увериха те, беше, че местните жени не се различават по нищо от земните. След като изброих шест приятелки на Лайд, оставих тестето. Ние минаваме през такова сексуално ограмотяване, докато сме още в училище.
Малкото приборче с гнездо, в което беше сложена прозрачна пластинка, можеше да е какво ли не. Плейър, джобна кафеварка или оръжие с невиждана мощ. Само затвърдих подозренията си, че местната техника ще си остане недостъпна за мен.
Не, това е някакво наказание! Геометрите поне имаха регресорски учебници. Въпреки че в тях се казваше само част от истината, въпреки че се даваше само един отрязък на обществото — все пак много неща ставаха ясни…
— Остави го.
Обърнах се, все още държейки в ръка прибора с неизвестно предназначение. На вратата стоеше Сняг. Също чист, ухаещ на някакъв одеколон с остър мирис на цветя, с черни панталони и риза.
— Така или иначе илюзорът е настроен за Лайд. За какво са ти сънищата му? Ще си купиш друг.
— Аха. — Послушно оставих прибора.
— Виждам, че се е намерило това-онова — кимна одобрително Сняг. — Прекрасно. Гладен ли си?
— Честно казано — не.
— Жалко. — Сняг явно се отнасяше сериозно към яденето. — Смятам да отида до града…
— Може пък да ти правя компания — съгласих се бързо аз. Градът е хубаво нещо. Това означава информация.
— Тогава дръж. — Сняг ми подаде бяла пластмасова картичка без никакви надписи или рисунки. Поясни: — Това са пари. Така изглеждат при нас. Докато бюрократите ни се размърдат, ще умреш от глад. Смятай, че съм ти дал назаем…
Значи имах пълното право да се учудвам. На каквото си искам. Световете на Сянката бяха достатъчно различни помежду си, всеки въпрос можеше да бъде възприет нормално.
— Сняг, бих искал да науча повече за планетата ви.
— Ами научи.
Известно време се гледахме безмълвно.
— Какво, и екранът ли е блокиран? — попита учудено Сняг. Обърна глава.
Екранът заработи. Повърхността светна и сякаш изчезна, отваряйки се като прозорец. С любопитство впих поглед в изображението.
Голяма зала. По сцената се носеха разноцветни кръгове светлина. Сред отблясъците скача застаряващ мъж, гол до кръста, с черно еластично трико. Отначало реших, че е певец, но се чуваше само музика — дива, ала доста приятна. Местният вариант на балет?
Изображението се смени. Отново сцена, но по-малка. Сега имаше и певец. Юноша със строг костюм. Пееше старателно, но неумело.
Нова картина. Унило черно-бяло помещение. Младеж с жизнерадостно и весело лице.
— Предлагам помощ в провеждането на празненствата!
Младежът беше облечен пищно и безвкусно. Имаше бяло жабо около шията и целите му дрехи бяха в дантели. Като Арлекин от детската пиеса „Златното ключе“. Пое си въздух и изстреля: