Екранът се изпълни с ярки цветчета, пърхащи като пеперуди.
— Ох — беше единственото, което можах да кажа. — Ох.
Сняг се изкикоти. Той също изпита удоволствие от текста, кратко и ярко, като почесване при ухапване от комар.
Още един канал. Не можех да разбера нищо. Стадион, по терена тичаха хора. Мъже, жени, деца. От време на време падаха на земята, застиваха, вкопчили ръце помежду си. После скачаха и отново се разбягваха в различни посоки. И всичко това — без музика, в пълна тишина. Само леко шумолене, а после дълбокомислен глас:
— Отборът от град Дзаррран действа съгласувано. Девойките малко изостават, но вие помните, че вчера те имаха солови участия…
Сняг се изкашля и каза:
— Пълна самодейност. Но като че ли работи. Какво ти трябва? Икономически сводки, политически коментари, историческо шоу?
— Всичко, навярно. — Аз се поколебах. — Сняг, просто не разбирам как се управлява екрана.
— А…
Той кимна.
— Извинявай. Аз съм глупак. Разбираш ли, ние в Дъгоцветните мостове също имахме система за безгласово управление… Как да ти го настроя? На глас? Или ръчен интерфейс?
— На глас.
— Командвай.
— Вече?
Неволно се приближих към екрана. По стадиона продължаваха да се носят хора. Сега вече различавах три потока в тълпата — три отбора правеха с телата си фигури, като същевременно се опитваха да попречат на противниците си да заемат необходимите места…
— Политически коментари — помолих.
Екранът се подчини. Появи се изображение на зала, в центъра на която седеше група хора. Сред тях…
— Така и предполагах! — изстреля Сняг. — Увеличи зеления!
— Да се увеличи зеленият — казах послушно аз. Изображението се плъзна, сякаш операторът се хвърли да изпълнява командата ми.
Лицето му наистина беше зелено. Нежнозелен оттенък, не толкова неприятен, колкото навяващ мисли за удавници. Сплескан нос, много малка уста, но за сметка на това — огромни очи. Косите му бяха къси и много тънки, като козината на дребно животно. Зеленият седеше не в кресло, както останалите, а на висока дървена табуретка. В официално-строгата обстановка това изглеждаше нелепо.
Зеленият издаде серия от пискливи звуци.
— Виж ги гадовете, дори на преговори не искат да говорят по човешки — възмути се Сняг.
Моментално последва превод:
— Неупълномощеният представител е огорчен и възмутен от поредното нарушаване на примирието. Нападението срещу мирния конвой подрива самите корени на доверие между нашите раси…
— Раси? — попитах аз.
— Да, те не се смятат за хора — подхвърли небрежно Сняг. — Чуй само! Говорят за мен!
Той сияеше от възторг.
— Жертвите сред мирното население…
— Да беше видял този мирен конвой! — Сняг се разгневи наистина. — Десет танкера засяваха океана покрай самата фронтова линия! Не им стига, че всичко е потънало в тиня… Изключи уродите!
Дадох неохотно нареждане — и екранът се изключи.
— Да можеше сега да ми падне тоя гад… Да вървим, Пьотър. Ще ти покажа нещо!
Излязох подир Сняг от казармата. Тръгнахме през плаца, все така тих и безлюден. Ругатните на спътника ми сигурно се разнасяха из цялата база.
— Колко са нагли само…
Стана ми неуютно. Беше ми много удобно да разсъждавам за театъра, спретнат заради мен, непознатия пришълец. Но да играя роля в тази пиеса…
— Тук…
Приближихме се към разположена отделно сграда, спуснахме се надолу по стълбите. Няколко врати — по секундното забавяне при всяка разбрах, че Сняг ги отваря с мисловни команди.
— Сега ще се полюбуваш — обеща мрачно той.
Зад последната врата имаше стая, преградена през средата със силова бариера. Много уютна стая — между другото, бях се досетил къде отиваме, но не очаквах да видя толкова разкошен затвор. Прозорците, естествено, не бяха истински, а екрани, но неразличими от обикновените. Мебели, килим на пода, врата — вероятно за санитарния блок. На масата — поднос, отрупан с храна.
А насред стаята стоеше неподвижно девойка. Абсолютно гола. Със светлозелена кожа. Слаба — всичките й ребра се виждаха. В позата й имаше напрежение — като на гнуслив човек, оказал се до коленете в изпражнения.
— Приятно ми е да те запозная с пилота на зелените, Пьотър. Храбрата девойка не си казва името… така че я наричай както искаш…
Сняг се приближи до бариерата и махна на девойката с ръка.