До момента бях сигурен, че понятието „Сянка“ е термин на геометрите. Врагът може да се нарече по много начини — Мракът, Злото, Сянката… Но ето че Сняг повтаряше същата дума…
Значи геометрите са се опитали да вникнат в живота им. Пратили са регресори, някои от които са се върнали. И са разказали достатъчно, за да се уплашат безстрашните борци за приятелство.
Каква трябва да е културата, изплашила проповедниците на борбата-за-мир? Войнственият свят на зелените и технократите? В никакъв случай! И едните, и другите бързо биха се хлъзнали към война с каменни брадви.
Обърнах се и закрачих към казармата, в която ми бяха отделили място.
Глава 3
Мъчих се с екрана десет минути, като наблюдавах ту глупави състезания — бягане по пресечена местност, ту няколко варианта на концерти — Сняг напълно правилно ги беше охарактеризирал като самодейност. А после се досетих да поискам от екрана обратна връзка.
— Изпълнено — съобщи екранът с мек женски глас.
Веднага се развеселих. Сега можех да се надявам, че на молбата ми да видя етапите на развитие вече няма да ми показват съревнованието на отбори със смесен състав, от едногодишни бебета до грохнали старци. Този свят явно изпитваше слабост към спортните игрища и непрофесионалната естрада. Най-бездарната земна певица или посещаващ тренировки по самоотбрана юноша биха сложили всички в малкия си джоб…
— Искам да се запозная с историята на планетата — помолих аз, като се настаних в креслото.
— Обобщен курс?
— Да.
— Обща продължителност?
— Ъъъ… около един час.
— Само документални материали? Допустимо ли е да се използват игрови сцени или реконструкции?
— Да, ако са достоверни.
— Подготвяне…
Това не беше просто телевизор, разбира се, а нещо от рода на мрежовите телевизори, каквито сега има във всяка къща в Щатите, а и в Русия вече се срещат често. Представих си как компютърът търси за мен файлове по цялата планета, формирайки личен рекламен клип, и поклатих глава.
Огромно прахосване на ресурси. При такава достъпност на информацията, при такова развитие на техниката — да се води отегчителна война? Отдавна една от страните би трябвало да е победила!
Куалкуа, компютърната система, с която общувам сега, може ли да е онзи същият разум, който те е проумял?
Не — отговори симбионтът кратко и с явно презрение.
Колко сме горди…
— Информационният курс е подготвен.
— Покажи го.
Осветлението в стаята намаля. Изведнъж усетих, че изображението се излива от екрана и заема всичко наоколо.
— Обучаващ режим — предупреди ме екранът.
Наоколо беше космосът. Само че не онзи, който наблюдавах от илюминаторите на кораба. Космосът на ядрото — звездно безумие, пулсиращи огньове. И диск на планета под мен — неволно свих крака. Креслото беше последният предмет, който усещах реално.
— Откриването на планетата. Реконструкция.
Плувам към планетата. Ето че вече съм в атмосферата, нося се над повърхността. Абсолютно позната местност — блатисти морета, джунгли.
— Първото колонизиране. Преди десет хиляди триста и шест години.
Преглътнах буцата в гърлото си. Какво?
До появата на градовете-държави в Двуречието, до Ранното царство в Египет остават още пет хиляди години.
Цивилизацията на Сянката вече съществува и заселва Вселената.
— Колонизаторският кораб на Изначалната Земя. Реконструкция.
Да можеше това да го видят силните раси…
Насред джунглата, в кръг изпепелена земя стои метална грамада. Висока може би четиристотин метра. И това безумие каца на планети?
— Първият град. Запис в архивите на Изначалната Земя.
Ето това дядо щеше да го хареса. Къщи, пътища, поля. Носят се коли — между другото, с колела. В далечината — полуразрушеният, по-точно — полуразглобеният конус на кораба. Точно така. Когато в детството ми разглеждахме с дядо вероятните варианти за колонизиране, се спряхме на тази възможност. Корабът трябва да се използва като основа за развитието на индустрия. Метал, при това готов за производство. Механизъм с многоцелево предназначение. Двигатели, с които да се изпепели джунглата. Оранжерии, в които да се отглеждат посеви. Каюти — като временни жилища.
— Първият град. Разкопки.
Да. Ето това дядо не биваше да го вижда. Ръждясал метал, едва различаващи се в подложения на ветровете камък контури на стени, паметник. Виж, паметникът се беше съхранил прекрасно, той изобразяваше мъж с победоносно изражение на лицето и страховито оръжие в ръката; жена, притиснала се към него — тя беше самото въплъщение на нежност и любов; дете в ръцете й, гледащо с любопитство напред. Здрав паметник. Добър метал. Изобщо не проумявах как се е съхранил десет хиляди години.