— Не, просто не исках светлина.
— Случва се. — Сняг въздъхна със съчувствие. Сложи нещо на масата. Изкикоти се: — Донесох ти ядене. Извинявай, не от ресторанта, а от нашата столова… Такива приключения бяха, изгубих пакетите. Жалко, разбира се. Пълнената риба…
Мълчах.
— Но коняка успях да го запазя! — похвали се Сняг.
— Дай го — помолих аз неочаквано за самия себе си. Напипах бутилката, отпих. Ама че гадост. Макар че какво разбирам от силните напитки — може би Данилов сега щеше да мляска, да се пули и да се възторгва…
— Конякът е боклук — самокритично си призна Сняг. — Нищо хубаво местно не е останало. Растенията постоянно мутират, линеят. А вносният е прекалено скъп.
Вносен?
— А откъде го внасят? И как?
— Отвсякъде. С корабите на Търговската лига.
Настроението ми веднага се смени — от тъжно на възторжено. Но разбира се. Защо, очарован от порталите, реших, че са единственото превозно средство на Сянката? Порталите са за хората. И то не винаги. А стоките се доставят по друг начин.
— Моята планета няма взаимоотношения с Търговската лига — съобщих аз самата истина. — Какво представлява тя?
— Затворили сте за Лигата? — Сняг леко се учуди. — Ама че родина имаш… Лигата — това са свободни търговци. Според слуховете не са свързани с нито една планета…
— Наемат ли на работа чужденци?
Сняг замълча.
— Наемат ли?
— Ти какво? Вече се разочарова от този свят?
— Аз никога не съм се очаровал.
— Хм… Ами, Пьотър… впрочем…
Почерпката явно го беше направила меланхоличен.
— Може и да си прав. Всичко това е тъжно. Аз съм тук вече седем години…
Или не беше на малко повече от двайсет, както ми се беше сторило в началото, или беше започнал да воюва още като юноша…
— Галис, естествено, е прав. Силовият метод не е решение. Само бавният натиск. Но те упражняват натиск над зелените от хиляда години. И това ще трае още хиляда години!
Той отпи от бутилката, и без да ме пита дали искам, ми я подаде.
Аз отпих послушно. Втория път конякът не изгори гърлото ми. Ох, да можеше да ме види сега дядо!
— Методично… планомерно… Самите тях ще ги изгонят от планетата планомерно! Ще развъдят блата, ще се превърнат в жаби, ще започнат да хвърлят хайвер…
Сняг се засмя дрезгаво и възкликна с трагична откровеност:
— Знаеш ли какво исках? Когато попаднах тук? Да получа самолет. Да стана класен пилот. И така да подпаля зелените, че веднага да хукнат вкупом към портала. За да мога после да вървя по улицата — не, не с изпъчени гърди, а даже със сведен поглед — и всички да ми се усмихват. И всеки, всеки на планетата да знае, че дължи на мен щастието си! Не, не си мисли, че не бих извличал дивиденти от славата си9. Нищо подобно! Но исках всеки да знае, че ми е задължен! На мен!
Той успокои дишането си. Попита жално:
— Глупак съм, нали?
— Не. Просто си дете.
— Аха. Дете. Бях. По-добре кажи ти за какво си мечтаеш? Нали не за същото?
Потрепнах като от удар.
А може би Сняг беше прав?
И въпреки всичко, което мисля за себе си, само това играе роля? Затова и тръгнах — въпреки Данилов, въпреки страната си, само и само да се окажа единственият прав… спасителят на света.
— Аха, мълчиш — каза Сняг със задоволство. — Значи така!
Отпихме още по глътка. Ще се напия. Със сигурност ще се напия.
— При вас разрешено ли е да пиете по всяко време? — попитах аз. — А ако има тревога?
— Не викай бедата! Ако има тревога, ще изтрезнеем, не се съмнявай!
Аха. Виждал съм такива герои. Добре поне, че в това отношение имаше ред — за миг излитаха от академията…
— Пьотър, ако решиш да си тръгнеш — мога само да ти пожелая късмет! — каза Сняг прочувствено. — Не знам с какво те е привлякла Търговската лига… те също са глупави по свой си начин… Борят се със Сянката…
— Какво?
— Ами това! Сигурно вие затова не ги обичате… Революционери, да се спукаш от смях. Интересно е, разбира се…
Думите му бяха заглушени от тътен. Нисък, отекващ по цялото тяло.
— Повика бедата, мамка му! — нададе вой Сняг. — Ех, по дяволите, тъкмо се бяхме разприказвали…
Тътенът замлъкна някъде на самата граница на доловимото. Сняг стоеше, стиснал бутилката. После внимателно я сложи на масата и промърмори:
— След полета ще разпуснем.
Гласът му беше абсолютно трезв.
Впрочем и у мен не беше останала никаква следа от опиянението. Изобщо не проумявах как е възможно да се направи това. Но навярно в цялата база подпийналите пилоти сега идваха на себе си.
9
В оригинала е обратно: „Не, не си мисли, че бих лежал на лаврите си, или бих се възползвал от славата.“ Бел.Mandor.