— Гаврят се — потвърди Сняг.
— И нищо ли не може да се направи? — попитах аз. Като в академията, когато ни обясняваха защо в никакъв случай не бива да пипаме американските разузнавателни самолети, нарушили руската граница…
Сняг премълча. После каза неочаквано:
— Нещо не ми работи навигационното оборудване. Пьотър, те от своята страна на границата ли са?
Поех си въздух, преди да отговоря. В академията ми бяха дали горе-долу същия отговор…
— Сняг, не разбрах въпроса ти. Не се ориентирам добре в навигационните системи.
Сняг се изхили.
— Струва ми се, че пресякоха чертата.
— Когато се върнеш, ще проверят самолета — напомних му аз.
— Не винаги можеш да се върнеш след боя. Понякога падаш… благополучно, покрай брега.
Ясно. Всичко с теб е ясно, летецо от планетата Дъгоцветните мостове.
И аз съм последният, който би те осъдил.
— Очаквам разпореждания — казах аз.
— Подсигурявай ме.
Делтата му се втурна към синята черта. Премина с лекота през несъществуващата граница, и през небето се очерта огнена ивица. Сняг засега стреляше не по вражеските апарати, а по техния курс, изтласквайки ги от границата. Аз чаках и моята делта чакаше, цялата настръхнала, преди да се хвърли напред…
Четирите вражески апарата направиха маневра с пъргавина, съвсем неочаквана при техните габарити. След миг вече летяха към Сняг — засега без да стрелят, но в самото им движение се долавяше неприкрита заплаха. И още как. Сняг беше нарушил границата. А не се броеше, че преди това зелените бяха изчакали нужната посока на вятъра…
— Атакуват ме — каза Сняг много спокойно.
И аз започнах да действам.
Вече не знаех каква част съм аз и каква — самолетът. Пресегнах се — с ръце, продължение на делтата…
И това, което сега беше мои ръце, се съедини върху една от летящите „стрели“ на зелените.
Болка. Тя изобщо не беше беззащитна плячка, тази твар от плът и метал, носеща в себе си пилот със зелена кожа. Сякаш бях хванал таралеж… не, нима един безобиден таралеж може да боде така? Сякаш бях хванал шепа въглени. Изкрещях, смазвайки огнената бариера, обгърнала чуждия апарат. Усещането беше страшно — навярно такова може да се изпита при удушването на човек.
И все пак знаех, че съм прав.
— Благодаря, Пьотър…
Делтата на Сняг беше някъде във висините. Плъзгаше се в стратосферата с лекота, като на шега изпреварвайки останалите три апарата. Колкото и да бе странно, те не ми обръщаха никакво внимание.
Може би защото още не бях пресякъл невидимата линия?
Смачканите отломки на летателния апарат на зелените се сипеха надолу. Виждах как сферичната кабина се премята, надувайки се, докато пада. Изглежда, пилотът щеше да оцелее. От пръсналия се търбух на апарата плисна тъмна течност. Но вече не частици, които да бъдат разнасяни от вятъра. А просто няколко тона отрови.
Издигнах се нагоре. Височината нарастваше стремително — Сняг отиде някъде отвъд двайсеткилометровата отметка, трите киборгизирани твари не изоставаха. И не само, че го преследваха, но и стреляха. Конусовидните заряди плющяха подир делтата. Един от тях я улучи — Сняг изкрещя.
— Какво? — извиках аз. Всички се движехме с еднаква скорост — не можех да се включа в битката.
— После…
За миг делтата му увисна, после рухна надолу. Стреловидните апарати спряха и аз ги догоних.
Огън. Вихър от пламъци, изпепеляващ дъжд, заливащ небесата. Усещах, че изстисквам всичко възможно от складовете с неизвестна вместимост на самолета ми.
Нека!
— Сняг! Пьотър! Незабавно се върнете на наша територия!
Това беше Галис. Беше благоволил да се намеси или едва сега ни бе обърнал внимание?
Един от вражеските апарати избухна. Разтресе се и полетя встрани, плъзгайки се към своите брегове. Нека бяга… Двамата други маневрираха заплашително, като изстрелваха срещу мен цели мрежи от мълнии. Удариха делтата ми — и аз почувствах болка и извиках, както бе направил преди малко Сняг.
— Дръж се…
Огнено кълбо в небето — един от чуждите апарати се пръсна на парчета. Още един удар в мен — делтата се разтресе, започна да се спуска.
— На ти!
Разнообразието на оръжие в делтата беше смайващо. Усещах как ракетите се изтръгват и започвах да се чувствам като част от тях — стремителна, хищна, зъбата част… Взрив — бях избързал с първата ракета, тя само закачи самолета на зелените, но втората тръгна плътно подире му. Изглежда, пилотът изпадна в паника. От търбуха на апарата потече гъста течност — избавяше се от товара. Апаратът се издигна — и попадна под обстрела на Сняг, под кинжал от чист бял пламък. Мазно черно облаче — и край.