Пьотър, ти недооценяваш сериозността на ситуацията.
— Какво имаш предвид?
Спомни си за първото ти минаване през портала.
— Е?
Беше изпълнен с агресия и жажда за приключения. И ги получи.
— Остави тази работа… — Аз забих лице във възглавницата. — Не съм искал да изпепелявам чужди изтребители и да се бия с метаморфи…
Оказа се, че куалкуа може да мълчи укорително.
— Така ми се струва — добавих аз.
Спомни си второто преминаване през портала.
— Ето какво не разбирам… Аз умирах, куалкуа. Просто умирах. Сега знам как е…
Пьотър, ти за втори път попадна в свят, който отговаря на твоите желания. На теб ти се искаше покой. Никакви врагове. Никакви схватки. Нечии грижи, нечий живот, на който може да се завижда. Отдих. И ти го дадоха.
Сънят моментално отлетя от мен. Лежах, опитвайки се да си спомня онова, което никак не ми се искаше да си спомням. За какво си мислех, когато умирах? За нищо… тъга и болка… и отчаяната гордост от усещането, че съм победил…
— Водят ме за носа, така ли, куалкуа? Подхвърлят ми светове-примамки?
Симбионтът мълчеше.
— Говори, де! Нали все пак си много по-умен от мен. Ей, свръхразум! Това не ти е да прислужваш на свръхрасите!
Надявам се. Надявам се, че те изучават.
— Прекрасно. А каква е алтернативата?
На теб ти служат. Подчиняват ти се.
— Боиш се, че расата ми е от потенциални господари? — прошепнах аз. — Куалкуа… ама че си глупав. А на теб самия интересно ли ти е случващото се?
Аз се радвам на всякаква информация. Тревожи ме това, че не контролирам ситуацията.
— А може би точно това си искал? — попитах аз отмъстително. — Стотици години си бил страничен наблюдател. Тук те водят за носа. Може би това ти е приятно?
Интересно, има ли куалкуа подсъзнание?
И това е възможно. Пьотър, аз анализирах генетичния код на всичко, с което си бил в досег. Сняг, Галис, Келос, Дари.
— Знам резултата — казах аз. — Всички те са хора.
Или вие всичките сте Сянката. Лека нощ, човеко Пьотър.
— Лека нощ… макар че ти не спиш. Кажи, какво става вкъщи?
Куалкуа се забави. Не му се удаваше лесно да се отказва от собствените си принципи.
Силните знаят за съществуването на геометрите. Информацията се е разпространила. Червено-виолетовата ескадра на аларите, конвоирана от торпите, се придвижва към Сърцето на световете.
— Какво е това?
Хората наричат тази планета Цитаделата. Там се събира Съветът на силните раси. Нещо повече — те вече знаят и за теб. За това, че си бил на разузнавателна мисия при геометрите, а сега се намираш в Сянката.
Ставаше все по-зле.
— Сега можеш да не се притесняваш, че ще се отпусна. Силните взели ли са някакво решение?
Не. След две земни денонощия се очаква докладът на командващия на аларите. След това ще бъде взето решение.
— А силните знаят ли за теб?
Куалкуа се изкикоти.
Мен не ме възприемат сериозно.
Хубаво е да си малък и послушен. Или поне да изглеждаш такъв.
— Лека нощ — казах аз. — И… ако можеш — приспи ме. Можеш да изработваш цианиди, ще се справиш и със сънотворните. Хайде. Иначе изобщо няма да заспя.
Не е задължително да се използва химия…
Куалкуа е най-добрият лекар на света. Това е безспорна истина. Отворих очи и установих, че през прозореца свети слънце. Бях се наспал прекрасно и очаквах храна и приключения.
— Благодаря — промърморих.
Навикът да отговарям на куалкуа на глас се оказа неизкореним. Може би по такъв начин се опитвах да създам илюзия за независимост? Сякаш куалкуа не чува мислите ми, когато говоря на глас…
Събрах леглото си и се разходих из стаята, като вече оценявах нещата с бистър ум. Битът е най-добрата визитна картичка на една култура. Така е и на Земята — малките, бедни руски апартаменти с неизменния атрибут — рафтовете с книги, американските вили с безупречен интериор, разкошна техника и купчина комикси като пълноценен сурогат на културата. Така е и с геометрите — пълният казармен аскетизъм. И на планетата на зелените — удобно мисловно управление, комфортни легла, спортно-музикални безсмислици по телевизията.
А тук ме зарадваха две неща. Първо — управлението на цялата техника, макар и да ми беше непозната, беше реализирано по земния начин — с бутони и сензорни панели. Намерих нещо, напомнящо за музикална уредба и дори успях да го включа. Да можех да разбера още къде са черните дискове със записи, сигурно щях да послушам и местна музика.