— Добро утро, Пьотър.
Обърнах се. На вратата стоеше Келос. Беше облякъл строг костюм, в който изглеждаше доста нелепо. Само да си сложи вратовръзка — и може да го поканят на банкет…
Изглежда стоеше на вратата от доста време.
— Пьотър, не исках да преча на разговора ви. Повтори названието на планетата на геометрите.
— Родината.
— Не, трябва ми фонетичното наименование. Знаеш ли езика им?
— Да… — С леко усилие си представих Кати, Таг… — Родината.
— Мисля, че съм чувал за нея. — Келос се смръщваше все повече и повече. — Пьотър, те отдавна ли са в Сянката?
— Те не са в Сянката. Моята Земя — също.
Келос и Рада се спогледаха.
— Е, какво ти разправях? — попита Келос. — Пьотър, вчера предположих, че си външен.
— И не сте учудени? — възкликнах аз.
— От какво да се учудим? — Келос потърка основата на носа си. — Сянката е огромна, но Вселената е още по-голяма. Рано или късно идват нови раси.
Изпод ръцете му в столовата се промъкна Дари. Погледна ме смутено и се приближи към майка си. Притисна се към Рада и промърмори:
— Добро утро…
Аз мълчах.
Не бях способен да говоря.
Всички хитрини, цялата маскировка — не струваха пукната пара.
В тях дори нямаше особено любопитство!
— Пьотър, трябва да поговорим насаме. — Келос кимна на Рада. — Така ще му бъде по-лесно.
— Да, разбира се. — Жената, която ми беше изглеждала толкова мила, ме погледна с очите на мъдра старица. Прегърна разсеяно сина си. — Пьотър, довери се на Келос. Ако се нуждаеш от помощ, той ще направи всичко възможно.
В погледа й имаше тъга.
— Защо? — отговорих аз, докато се изправях.
Отговори ми Келос:
— Защото плащам стари дългове…
Глава 7
— И така джампърът стана наше проклятие. И наше спасение…
Кой знае защо първо му разказах именно за джампъра. В началото имало група бедни учени. Решили да въплътят в желязо абстрактна математическа формула, и ето какво се получило…
Кабинетът на Келос се намираше на третия етаж, под самия покрив. Сега, впрочем, изобщо нямаше покрив, слънцето печеше между отместените встрани панели. Келос седеше на масата, въртеше между пръстите си груба метална гривна и ме слушаше безмълвно. Аз също не го гледах в очите.
— Силните раси ни отредиха ролята на превозвачи. Предполагахме, че това е свързано с уникалната поносимост на хората към джампа. А се оказа, че сме и част от джампъра…
— Координати? — попита сухо Келос. — Стабилност на скока?
— Да.
— Ясно. Съзнанията ви си взаимодействат със Сянката.
— Как?
— Вие сте запазили първоначалната форма. Това е цялото обяснение… В момента на прехода контактувате мъничко с порталите… Продължавай. Ще ти обясня всичко. — Келос си сложи гривната и повъртя ръка, сякаш преценявайки дали украшението му отива.
Преглътнах и продължих:
— Всичко вървеше повече или по-малко нормално… доколкото това е възможно. После се появи тази раса… Геометрите. Другите слаби раси се натъкнали на нея. Решили, че това ще промени съотношението на силите… и ни въвлякоха в авантюрата си. Ние сме идентични физически с геометрите!
— Разбирам. Значи геометрите са избягали? — Келос се усмихна. — Изумително. Те наистина имат силно чувство за самосъхранение. Не се обиждай, но аз им се възхищавам…
— А аз не. Геометрите наистина са близки по сила с Конклава! Сега силните раси вече знаят за появата им. Компромисът е невъзможен. Ще унищожат Земята като вероятен съюзник на геометрите.
— Сигурен ли си?
— Да. Конклавът не знае милост. Това е много древна… и много жестока структура.
— Интересна ситуация. — Келос сложи настрана играчката си. — Между другото, що за същество има в тялото ти?
— Симбионт… куалкуа… една от слабите раси…
Бойна трансформация!
— Млъкни! — извиках аз. — Седи и не се мешай!
— Кажи на приятеля си… — Келос присви очи. — Впрочем той ме чува… Та, нека не изпада в паника. И да не влиза в битка.
Той вдигна небрежно длан — сякаш отблъсквайки нещо невидимо от себе си. Бяло сияние обхвана пръстите му. Полъхна топлина.
— Воювал съм за Кристалния алианс — напомни Келос. — Ако си мислиш, куалкуа, че не сме се срещали с метаморфи от моноличностен тип…
В дланите му сега се поклащаше ослепително плазмено кълбо.
— В мен са останали прекалено много бойни железа, за да можеш да ме нападнеш незабелязан… и да останеш жив.