Огненото кълбо се откъсна от дланта му и се понесе нагоре. Пръсна се някъде над къщата със сух трясък.
Не знам кой беше по-смаян и уплашен. Навярно все пак аз. По-голямата част от куалкуа се намираше далеч…
— Ситуацията ми е ясна, Пьотър. — Келос сякаш вече беше забравил за куалкуа. — Тъжна работа. Не сте ли опитали да се обедините с геометрите? Ако са способни да ви помогнат срещу Конклава…
— Не!
— Защо?
— Келос, техният свят е нещо чудовищно.
— Все пак е по-добре от смъртта. Знам нещичко за цивилизацията им. На нашата планета живее бивш регресор от геометрите. Да, Пьотър. Точно така. Не помня как му беше името… не го сметнах за важна информация… Инка, да! Казва се Инка.
Името ми се стори познато… изплува някъде от дълбините на паметта ми.
— Още ли не си разбрал защо са избягали? Мислиш, че са се натъкнали на някакъв Алианс-Съюз-Федерация, който ги е натупал и те панически са напуснали ядрото? Как ли пък не! Това би могло да се случи, ако идеологията им беше наистина общоприета… А на тях това не им е нужно, Пьотър. Всички те са деца, които някога са били лишени от топлина; самотници, свикнали да вярват, че имат приятели; нещастни, неуверени в себе си личности, готови да повтарят: „силата ни е в единството, ние сме задружно семейство“…
Келос въздъхна.
— Добре, ще ти обясня… накратко и поред. Тази информация няма да я намериш в достъпните информационни мрежи, не е прието до нея да има свободен достъп. И така, Пьотър, нашата цивилизация е много древна. Възможно е наистина да е първата в Галактиката…
— Не прилича на такава… — прошепнах аз.
— Да, разбира се. А ти какво очакваше да видиш? Планети, покрити с пласт от стоманени пещери? Космодрум на всеки ъгъл? Ефирни създания, размишляващи за хармонията на сферите? Всичко това вече го е имало. Имало го е и даже още го има… Всичко е започнало точно така, Пьотър. Изначалната Земя е изпращала кораби, те са създавали колонии. Към хуманоидната раса са се присъединили други… е, представи си твоя Конклав. Войни. Разбиране на природата. Мир. Метежи. Съюзи и Империи. Нормална спирала на развитието. За господство са се биели държави, а после — цели планети. Горели са градове, а после — звезди. Нижели са се златни векове, а после са идвали периоди на упадък. Класическа схема, и всички са разбирали, че природата на човека не може да се промени, че това ще продължава, докато не превърнем в нищо самата вселена… Имате ли развлекателна литература за нещата, които още не са се случили?
— Да. Фантастика.
— Така. Мисля, че всичко, което сте измислили, при нас се е случило по един или друг начин. А после изведнъж… Ох, това изведнъж! Всичко винаги се случва изведнъж, а кой знае защо ние винаги сме готови да се учудваме. Както вие сте измислили джампъра, така и ние сме измислили порталите. Това, разбира се, е доста по-сложно нещо. Дори в началната му форма, когато порталите още са били материални — арка, в която е опънато хиперполе… После са се научили да ги правят като част от околния свят, така, че да бъдат неунищожими и вечни…
Келос за миг закри лицето си с ръце и попита:
— Употребяваш ли алкохол?
— Сега, струва ми се, да — признах си аз. В момента ми се пиеше — и не за да се почувствам свой в компанията, а за да притъпя чувствата си.
Оказа се, че сред рафтовете с книги и разни чудесии има малък бар. Келос извади бутилка и две тесни, високи чаши. Напълни ги с прозрачна леплива течност. Каза, без да се чукнем:
— Пожелавам ти късмет.
Изпих чашата на екс. Изгарящ, по-силен от водка ликьор. Тръпчив и сладък.
— Така си и мислех, че във вашия свят това е прието като средство за отпускане — каза Келос. — Та така, Пьотър, порталите бяха много хитро нещо. Те не просто пренасяха човек от свят в свят. Те също така решаваха къде да отиде.
— Вече научих това.
— Съзнанието на влизащия… не, не се сканира, това понятие прекалено опростява…
— Проумява се.
— Да, може би. Всеки, който влиза в портал, отива в свят, отговарящ на потребностите му и в никой друг. Пълното съответствие е невъзможно, но приближението е почти максимално. Мразиш техниката? Отивай в лоното на природата. Пътешествай на кон. Ако искаш — стани разбойник в гората, учи се да стреляш с лък. Или живей на планета, превърната цялата в университет. Занимавай се с наука. В този период са съществували две основни сили — Съюзът за развитие и Втората империя. Порталите били посяти на всички светове чрез някаква титанична акция. Почти всички от групата учени, занимаващи се с това, загинали. Империята и Съюзът се обединили в борбата си с тях — за пръв и последен път. Императорът, който отначало поддържал създателите на порталите, осъзнал грешката си. Но вече било късно — дори и в първия им вариант порталите били практически невъзможни за унищожаване. Империята и Сюзът се разпаднали за някакъв си век в бурна и кървава агония. Ако порталите бяха само някакво обикновено транспортно средство… може би Сянката нямаше да се появи. Но всичко отново се оказало по-сложно, отколкото е изглеждало отначало. Проумяването оставяло върху порталите свой отпечатък. Те… те копират съзнанието на влизащия. Вливат всяка нова личност в своя разум.