Аз мълчах.
— Ти също си там, Пьотър. Станал си частица от онова, което отдавна е надхвърлило границите на постижимото.
— Този свят… където попаднах отначало…
— Нещо в теб е искало именно това. Реален, макар и примитивен враг. Същевременно — убеждаване в безсмислеността на такава война. Получил си каквото си търсел. А и победата над метаморфа, нали? Навярно той е въплъщавал някакъв твой страх… комплекс…
Потрепнах като от удар и възкликнах:
— Но те нали воюват, Келос! Аз съм го получил, но те ежечасно се убиват взаимно!
— Значи там живеят такива, на които това им харесва, Пьотър. Всекиму своето…
Отново потреперих.
— Наслаждават се на тежко и опасно противопоставяне… Намират радост в страданията си и в безнадеждната борба… Емоционално осакатени… Неспособни да вършат нищо друго…
— И готови да умрат?
— А, да… — Келос се запъна. — Пьотър, постарай се да приемеш думите ми спокойно…
Свих се, защото вече знаех какво ще ми каже.
— Няма смърт, Пьотър. Този, който е преминал през портал, не умира никога.
Защо мълча?
Трябва да изпадна в истерия. Да се хвърля на колене и да възхвалявам Бога… който сега вече със сигурност го няма и няма да го има…
Здравей, рай. Здравей, ад. Здравей, Сянка.
— Ти вече си част от Сянката, Пьотър… Може да те убият. Но ти ще се съживиш. Там, където желаеш. До врага си, за да довършите битката. На тиха, спокойна планета, където живеят уморилите се да убиват. Като човек, птица, мислещ кристал…
Келос се приближи и сложи ръка на рамото ми.
— Та нали ти си умирал, Пьотър — каза той меко. — Не знам какво се е случило между теб и метаморфа… но разпознах начина, по който ме гледаше. Няма смърт. Мен са ме разстрелвали три пъти. Спокойно и учтиво. Без излишна злоба. Веднъж загинах с кораба… но и в този случай нямаше нищо запомнящо се. Просто светът помръкна…
— Няма смърт — казах аз. Думите са празни и скучни. Е, няма я и това е… Нея никога не я е имало, тя или предстои, или ние вече не живеем. — А онези… които не са преминавали през портал?
— Не знам. Преди са умирали. В какво са се превърнали порталите сега, откъде взимат информация — не мога да кажа. Но…
Значи вие не сте го дочакали. Моите неистински родители… истинският Пьотър Хрумов… всички, които са живели и умирали на мъничката планета Земя. Учени и селяни, поети и войници, роби и тирани — вие сте вярвали в Бога или сте проповядвали атеизъм, мечтали сте за безсмъртие, създавайки своя философия като Фьодоров10, или изсмуквайки чуждия живот като Жил дьо Ре11… светци и палачи, гении и глупаци — вие не дочакахате! Вие сте там, зад чертата. А аз съм тук. В уютната Сянка.
Аз съм преминал през портала.
Конклавът ще разбие Земята на прах. Геометрите ще отровят планетите на Конклава и ще създадат в руините им своя малка Империя на приятелството, а аз ще живея. Ще ям вкусна храна и ще спя сладко. Ще воювам в чужди армии и ще уча в чужди университети.
Всичко е позволено, нали?
Ако искам да бъда тиранин — ще отида в свят на роби. Ако искам да съм роб — ще сложа прангите. Ще си отгледам псевдоподи и ще стана амеба. Ще си добавя четири лапи и ще се науча да тъка паяжини. Отново ще стана човек. Ще си спретна харем, ще създам религия, ще съчиня куп сонети. Ще си построя къща, ще посадя дърво, ще възпитам син.
Пред мен е вечността.
Плачех, свит в мекото кресло. Келос ме галеше по рамото, сякаш успокояваше дете. А и аз наистина бях дете пред него — преживял стотици години, възкръсвал и изпепелявал планети… Кой е възглавявал Кристалния алианс, Келос, защо знам отговора?
Полъхна течение — вратата се отвори за миг. Келос въздъхна. Прегърнаха ме детски ръчички:
— Пьотър, защо плачеш? Тате, защо той плаче?
— Той намери повече, отколкото търсеше, Дари. Това винаги боли.
— Пьотър, не плачи…
Ти не можеш да ме разбереш, момченце, което от детството си знае, че няма смърт.
За всяко знание си има време. И всекиму своето, само че кой знае защо от тези думи лъха на изгорена плът…
10
Николай Фьодоров (1829–1903) — руски философ-мистик, един от създателите на руския космизъм. Смятал, че дълбокият смисъл на християнството се състои в телесното възкресяване. — Бел.прев.
11
Жил дьо Ре (1404–1440) — френски барон, маршал, и алхимик, на когото се приписват ужасяващи престъпления. Смята се, че е убил между 200 и 800 деца, за да омилостиви дявола и да получи помощта му за откриване на философския камък. Съден и изгорен от инквизицията. — Бел.прев.