Намерих повече, отколкото търсех.
Всички звезди са в дланите ми.
— Татко, защо не му помогнеш?
— Не винаги е нужно да се помага, Дари. Понякога си струва да се извърнеш и да изчакаш.
— Това не е частно!
— Затова пък е правилно, мъничкият ми.
— Нека да е неправилно, но честно!
Келос въздъхна.
— И ние някога мислехме така… Дари, водим сериозен разговор. Между възрастни. Моля те, излез.
— Но, татко…
— Дари.
Момчето излезе.
— Благодаря — казах аз. Не ме беше срам да плача пред Келос. Но пред момчето беше друго нещо.
— Нека да е неправилно, но честно… — Чу се бълбукане. — Искаш ли да ти сипя още?
— Не.
— В Кристалния алианс изповядвахме точно тази идеология. Смятахме, че порталите са грешка. Капан, изкушение, задънена улица. Завземахме планета след планета… опитвахме се да построим монолитно общество вместо „единното многообразие“, както наричахме тогава Сянката. А после разбрахме какво се случва. Сянката не се бореше с нас. Тя ни даваше само онези светове, които жадуваха борба. Ние станахме част от Сянката, манекен, върху който всички желаещи можеха да излеят негативните си емоции. Тогава всичко се разпадна. Идеята — сега не искам да споря дали е била правилна или не — беше погубена. Алиансът се превърна в банда наслаждаващи се на живота психопати. После ни разбиха в битка — тогава се създаваше Търговската лига и ние първи попаднахме под ударите й… После започнахме да отстъпваме планета след планета. Сянката желаеше това — хората бяха уморени от военни приключения.
— Обеща да ми кажеш какво е уплашило геометрите…
Откъснах ръце от лицето си и го погледнах. Не си направих труда да бърша сълзите си. Известно е детското правило, че ще изсъхнат сами, няма да си личи, че съм плакал.
— Нима още не си разбрал, Пьотър? Изплашили са се онези, които ги управляват. Агентите на Родината не са се връщали. Сянката вижда вътре в теб, Пьотър. Всичко, което е в душата ти. Не че геометрите искат прекалено много тяхното приятелство. На тях не им достига любов, обикновена човешка любов. А при нас не е трудно да се получи тази любов… Връщали са се малцина — онези, за които Родината наистина е била най-хубавият от световете. Другите са останали. Някои с радост, други са прескачали от свят в свят и са уверявали, че искат да се върнат… Ние почти не сме забелязали появата на геометрите, Пьотър. На някои места говореха повече за тях, на други изобщо не бяха чували.
— Също и за нас?
— Да. Съществуването на родствена цивилизация далеч от ядрото е интересна новина. Но също не за всички светове.
— Родствена цивилизация?
Келос кимна.
— По времето на Първата империя — дори преди създаването й — ние сме се разселвали като искри от огън. Стотици, хиляди кораби са отивали в мрака и са угасвали. Но понякога искрата пада върху сух мъх. Така вероятно е възникнала расата на геометрите. Малко вероятно е две разумни култури да се зародят на една планета едновременно — а нали при тях е станало точно така…
— Знам.
— Така сте произлезли и вие. Не виждам друга възможност за пълно биологично сходство. Вие не сте наши потомци или предци, а братовчеди.
— И как цивилизацията на Сянката може да помогне на братовчедите си?
— Като напердаши другите си братовчеди? — попита иронично Келос. — Нека да помислим заедно, Пьотър. Аз искрено искам да ви помогна, вярваш ли ми?
— Да.
— Не си струва да търсиш помощ на нашата планета. За теб самия — моля! Ние обичаме да помагаме на измъчените и уморените… Но нещо по-глобално… не, Пьотър. Не.
— А освен вас?
— В другите светове… Има много светове, които все още покоряват космоса. Техните ескадри търсят приключения, сражават се помежду си, завладяват планети. Това е много примамлив път на развитие — до определена възраст. Ето на тези светове си струва да надникнеш. Със сигурност ще се намери някой, който с радост ще помогне на Земята. Ще организират експедиция, ще обградят планетата с военни бази, ще разбият останалите извънземни… Ако много се постараеш, ще намериш и такава планета, чиито жители без колебание ще унищожат Конклава. Някакви шовинисти на човешката форма… всички паяци, амеби и влечуги — на кладата!
Куалкуа вътре в мен изпищя.
— Не искам такова нещо, Келос.
— Тогава се нуждаеш от технически развити, притежаващи могъщ флот, придържащи се към хуманна политика за мир. Със сигурност има и такива.
Келос явно беше доволен от съвета си.
— Те ще призоват към ред и геометрите… или геометрите ще избягат още по-далеч. Разбира се, колкото и да бягат от Сянката, няма да има полза. Сянката покрива цялата Галактика. Бавно, но сигурно. Всички ще отидем в нея.