8
НЕ СЕ ЖИВЕЕ САМО С ХАПЧЕТА. ЧИЯ ЦИВИЛИЗАЦИЯ Е ПО-ВИСША. ДА УВАЖАВАМЕ ВКУСА НА ДРУГИТЕ
Шлемът имаше, както се стори на Ники, доста по-сложно устройство от скафандъра, но той и за скафандъра нищо не знаеше. Много по-късно щеше да се убеди какво смайващо изобретение бе и той.
Четири тръбички стърчаха току пред устата му. Те се задвижваха при нужда с езика. Първата и втората пускали направо в устата лекарствени средства — едната против болки и за ободряване, другата против температура и заразни болести. От третата можело да се смуче вода, а четвъртата ти давала хапчета за храна. Освен това имаше приемател за външните звукове и шлемофон, настроен на вълната на скафандрите, които се произвеждали на Пира.
— Да опитам ли от хапчетата? — рече Ники, след като се убеди, че третата тръбичка наистина впръсква истинска, макар и малко сладникава вода.
— Но ти още ли си гладен? — изненада се Нуми. — Не може да бъде! В тялото ти е влязло всичко, което ти е нужно.
— Кой го знае къде е влязло — отвърна Ники. — Стомахът ми е празен.
— Извинявай! Само за момент!
Нуми постави пръстче зад ухото си и се заслуша. Сигурно питаше изкуствения си мозък, що за странно явление ще да е това. А Ники се постара да не мисли през това време нищо лошо.
След няколко секунди Нуми махна пръста си от копчето и отвори голямата лъскава кутия, през която уж бе говорила на изложбата. Беше пълна с всякакви метално лъскави предмети. Отвинти едно патронче и сипа в дланта си мъничко хапче.
— Това вземи, остави онези от скафандъра. Ще ни трябват, когато слезем някъде. Гълта се. Но те предупреждавам, най-много по едно ще ти давам на… да кажем, на сто часа по вашему. Трябва да ги пестим, защото сега сме двама.
Скафандърът на Ники сякаш се напълни с мравки — така плъзнаха по тялото му тръпките на ужаса. Но и всеки земен човек би се ужасил по същия начин, ако обещаят да му дават, вместо храна, на… — сто часа са пели пет дена! — по някакво си хапче.
— Но аз ще умра!
Момичето експеримент неумолимо възрази:
— Няма да умреш. Питах мозъка си. Това е само защото стомахът ти е свикнал на голямо количество. Иначе имаш сега достатъчно храна в клетките си. Хайде, гълтай!
— Да не би да е нещо…
— Но ти какво си мислиш за мен! — скокна момичето в искрено възмущение и той побърза да глътне хапчето.
Глътна го и зачака. След малко стомахът му осезателно се изпълни с нещо, което се усещаше като оная каша, дето бе я пил веднъж, когато му преглеждаха червата на рентген. А гладът бързо прибра ноктите си, с които бе драскал по стените му.
— Още ли си гладен?
Ники се заслуша в стомаха си, както тя се заслушваше в изкуствения си мозък. Отвърна плахо:
— На устата още ми се яде.
— Буф! — извика пиранското момиче любимото си възклицание. — Откъде да ти взема сега пък нещо за устата!
Ники се пресегна към якето си, което вече бе изсъхнало. Имаше в джоба си още няколко дъвки. Нуми не разбра намерението му и го спря:
— Не се обличай в твоите дрехи. Може да минаваме под пространството.
Той предпазливо й се присмя, защото все пак много от чудесата, за които тя говореше, изглеждаха истински:
— А дъвка може ли да се дъвче там отдолу, под пространството?
— Какво да се дъвче?
Той и подаде една от дъвките; бяха от най-скъпите, в красива опаковка.
— Само че я развий по-напред! Като си от друга цивилизация, да не вземеш да я сдъвчеш със станиола.
— Но аз нямам нужда да дъвча нещо!
— Опитай де, аз как глътнах твоето хапче! А това поне е вкусно.
Нуми предпазливо обели дъвката, огледа я, помириса и полекичка я постави на езика си. Смукна един-два пъти и веднага я изплю в шепата си.
— Но то е направо отвратително!
Земното момче се засегна.
— Разбират ти мозъците от дъвка!
— Вземи си я, щом е толкова скъпоценна. Ние на Пира винаги уважаваме вкусовете на другите. Извинявай, че така се изразих. Беше неволно.
Ники си я прибра обратно в омачкания станиол. Като се поизмиеше, можеше пак да се употреби. И за да й покаже как става това, усилено задъвка своята дъвка.
След няколко секунди само беше готова. Той внимателно я оформи с език зад зъбите си, изостри устни и полекичка наду. Пред устата му се появи едно мъничко бяло балонче, което веднага започна да расте.