ГЛАВА ТРЕТА
1
ОТНОВО ПОД ПРОСТРАНСТВОТО. КАК СЕ ДЪРЖАТ ВИРУСИТЕ. НАКЪДЕ СЕ ВЪРТИ СВЕТЪТ
Ники се протегна под яркото слънце, подпалило клепачите му. Досъбуди го споменът, че е бягал от нещо страшно, че горчиво и яростно бе плакал за нещо. Нямаше никакво слънце. На колене край него стоеше Нуми и му се усмихваше. Светлината идеше от мъничкото фенерче до краката й.
— Не се плаши — каза му тя. — То беше сън.
— Кое?
— Ти стоеше край морето и обясняваше на онова същество, че те не са никаква цивилизация, щом знаят само да се хапят, А то се разсърди и излезе от водата и те подгони.
— Вярно — спомни си позасрамено Ники. — Как позна?
Тя посочи лявото си ухо.
— Прощавай, няма вече! Събудих се, защото ти плачеше и исках да разбера защо плачеш и да ти помогна. Но то е било в друг сън, не успях да чуя защо плачеш. После сънува онова.
Ники усети коравината на бузите си от засъхналите по тях сълзи и вече знаеше защо бе плакал. И пак му се доплака, но не биваше.
— Вече го изключих — успокои го момичето, като обърна към него мъничкото си ухо.
Той надникна зад него и, разбира се, нищо не видя, освен нежната издутинка на кожата. Дали тя бе натисната не можеше да се познае, но въпреки това той каза важно:
— Добре.
— Добре, но не съвсем — засмя се тя. — Как ще говоря с Мало?
— Е, включи го тогава — отстъпи той и се зае да не мисли нищо срамно.
Тя постави пръста си зад ухото и се заслуша. След минутка обаче се хвърли панически към шлемовете.
— Бързо! Ще минаваме отдолу.
Едва бяха ги нахлузили, едва бяха ги затегнали и страшният удар, с който Мало запробива пространството или се гмурна в поредната черна дупка, пак ги залепи като лепенки за меката повърхност на търбуха му. Ники все пак бе успял и да глътне глътка от тръбичката с лекарството. После дойде пълното небитие на смъртта и вече — никой не можеше да каже кога — последва ударът на новото време, в което бяха възкръснали. То ги блъсна като буен планински поток, зашемети ги, но ги и разсъни, както разсънва водата на планинския поток.
Буф, рече си Ники, който дори и в мислите си бе възприел странното възклицание на момичето от Пира, разгони ми фамилията тоя Мало.
Нуми сваляше шлема си и го запита:
— Как ти е разгонил фамилията?
— Нали обеща да не подслушваш — разсърди се той. — Как я е разгонил! И твойта разгони, не само мойта. Имаме ли вече фамилии? Нямаме!
— Нямаме — отзова се треперливо Нуми.
— Хайде, хайде! Почни пак да ми ревеш — викна й той гневно, защото и на него му се ревеше. — Гладен съм. Заведи ме в оная тенджера, че примирам от глад!
Естествено, той пак накара Нуми да угаси фенерчето, когато се събличаха.
— Трябва да се уважават обичаите и законите на чуждите цивилизации — припомни й той.
А в тъмното, вече потопени до шия в хранителния разтвор на Мало, той заразсъждава:
— Това, нашето, сега е нещо като симбиоза. Симбиоза се нарича, когато две живи същества от съвсем различни видове живеят заедно или едно в друго. Ние сега сме също като микробите. Както те живеят и се хранят в тялото ни, така и ние живеем и се храним в Мало. Има обаче полезни и вредни микроби. Полезните живеят в нас, но ни се и отплащат, храната ни разлагат и така нататък. Пък вредните ни разболяват. А ние какви сме за Мало? Правим ли за него нещо добро?
— Не знам — отзова се в мрака гласът на Нуми.
Той изпръхтя, защото кашата бе докоснала устните му.
— Не знаеш! Такова важно нещо да не знаеш! Ами ако го разболяваме? Ако умре?
— Нали и ти каза, че е безсмъртен?
— Казал съм, но и пегасите, ако ги е имало, са измрели от такива като нас, дето са ги яздили най-безразборно.
— Изкуственият ми мозък също нищо не знае — рече Нуми. Изглежда бе го питала набързо. — Такива случаи като нашият не са му познати.
— Е, видя ли — продължи все така наставнически Николай. След като тя плака като дете в прегръдката му, той бе си възвърнал момчешкото чувство за превъзходство. — Ти си се завряла в него като вирус. Както вирусите се завират в клетките ни и променят тяхната програма. Променила си програмата му, затова те слуша така. А то може за него да е болест. Може да го боли. Трябва и ние да направим нещо за него.
— Но какво?
— Ти го познаваш по-добре.
— Нали ти казах, нищо не знам за него. Като си пожелая и си го представя, той или го прави, или не го прави. А пък той ми внушава какво аз да правя.