Но Нуми беше станала толкова послушна, че нищо не каза и той трябваше бързо да действува, ако не искаше тя да изобличи отново мислите му в лицемерие.
5
ЛОШИТЕ ХОРА СЪНУВАТ ЛИ ХУБАВИ СЪНИЩА? ЧИИ СА ЗВЕЗДИТЕ?
Край последните няколко ниши двамата бяха минали, без да надникват в тях, решили, че също са празни. А бе ги подмамил да бързат и светликът на звездното небе, идещ откъм покривната тераса. И ето че, щом се върнаха на пръсти по коридора, хъркането веднага се усили. Ники угаси фенерчето и се ослуша. Добре, че този вълшебен шлем позволяваше да се чуват и външните шумове, без да пускат навън техните собствени гласове.
— Тука е! — рече той, посочвайки най-близката ниша-стая.
— Забравих да ти кажа — обади се Нуми шепнешком в шлемофона му. — Отляво на шлемофона имаш едно лостче, премести го и ще виждаш и на тъмно. Аз вече го виждам.
Той не успя да го напипа и тя улови ръката му, насочи я, двамата заедно преместиха лостчето. Лицевото стъкло на шлема му внезапно изсветля и Николай прогледна. Вярно, като през тъмни слънчеви очила, но все пак очертанията на нещата се виждаха доста ясно.
Николай радостно се удиви на новото вълшебство, но нямаше да бъде Ники Лудото, ако не покажеше веднага, че и той разбира от тия неща.
— С инфрачервени лъчи ли е? И ние имаме такива уреди за нощно гледане. В самолетите и в танковете…
На момичето от Пира обаче не му бе сега до технически обяснения. То рече още по-тревожно:
— Виждаш ли го сега? Ето го там, лежи!
Да, в отвъдния край на нишата действително имаше купчина дрехи, изпод които бликаше на пресекулки ту по-остро, ту по-приглушено хъркане, сред което се извисяваше понякога мелодично подсвиркване с нос.
Двамата постояха в нерешителност, но странният оркестър продължаваше спокойно своята работа.
— Да го събудим ли? — прехвърли Нуми отново отговорността върху момчето от Земята.
Ники съвсем бе загубил храбростта си, но когато загубиш смелостта си за действие, понякога ти хрумват пък сполучливи идеи.
— Опитай се да прочетеш мислите му. Дали сънува нещо? Нали успя да прочетеш и моя сън.
— Трябва да ида по-близо и да се успокоя — отвърна позадъхано момичето.
Той безшумно се приближи заедно с нея към купчината дрехи на пода. Нуми мина от другата страна на купчината, където се предполагаше, че ще е главата. Ники рече, за да я успокои:
— Аз ще пазя.
Тя се наведе, а той затаи дъх, та да не и попречи със собствените си мисли. Нуми дълго стоя така наведена, после гласът й прозвуча много по-спокойно:
— Изглежда е добър човек. Сънува хубави неща.
Наивно момиче, каза й той в мислите си. Сигурно и лошите хора сънуват понякога хубави сънища. Но на глас само я запита какво е прочела в мозъка на спящия.
— Най-напред беше много красиво. Звезди, звезди, пъстри, като в звездния тунел на Мало. И той лети сред тях, мъничък, като дете мъничък, и като птица лети, с разперени ръце. И пее, пее… Шът! — прекъсна се тя и пак се заслуша. — О, сега сънува нещо страшно! И много го е страх. Гонят го. Някой го гони и той бяга, бяга, ще умре от страх, горкичкият!…
Внезапно купчината скочи с неразбираем вик. Двамата се дръпнаха, не по-малко уплашени, а човекът избяга чак в другия ъгъл на нишата и се сви между двете стени. Дрипите му се затресоха като окачени на въже дрехи, когато дърпаш въжето. Ники неведнъж бе го правил като по-малък, за да ядосва майка си.
— Кажи му да не се плаши — нареди й той, защото човекът бе този, който сега се боеше повече от тях.
— Няма да ме чуе. Трябва да сваля шлема си.
— Сигурно и от шлемовете ни се плаши, свали го. Аз ще те пазя — рече той и приготви в двете си ръце приспивното флаконче и фенерчето.
Светна и човекът рухна на пода, заслепен от ярката светлина. Ръцете му трепереха и не държаха никакво оръжие, И целият той видимо не бе в състояние нито да напада, нито да се брани. Двамата можеха спокойно да махнат шлемовете и да ги оставят да висят на гърбовете си. И вече спокойно да огледат втория представител на тукашната цивилизация, когото срещаха.
Нуми изрече няколко непознати думи, сигурно от научените от овчаря. Онзи повдигна глава към нея, отначало плахо, после изведнъж се преобрази. Поотупа с длани дебелите си бедняшки дрехи и храбро се изпъна насреща им. Отвърна с няколко неразбираеми слова.
Ники поповдигна пистолетчето с приспиващия газ към лицето му и попита какво е казал.