— Не разбрах добре — отговори момичето. — Каза, че бил готов за нещо си, но не знам за какво.
Ники си помисли, че той вероятно се крие тук, щом е самичък в тази изоставена сграда и щом сънува, че го гонят. Това окончателно го успокои. А и видът му беше по-скоро смешен, отколкото обезпокоителен.
Беше висок почти колкото него — твърде нисък ръст за един възрастен човек. Но пък и в лицето му, голобрадо, с дебели лъскави бузи, имаше нещо детско, макар да бе лице на възрастен. Особено в ясните му големи очи, които го гледаха сега с отчаяна смелост. Дрехите му навярно са били някога оранжеви като на овчаря, но бяха загубили отдавна цвета си. Те обвиваха едно доста дебело телце с късички ръце и крака. Изобщо цялата му фигура беше доста комична. Комична бе и храбрата му стойка, защото двете деца с нищо не го заплашваха.
— Не ми пречи — каза Нуми сърдито, пак отгатнала мислите му. — Ти сам каза, че не бива да се смеем на другите цивилизации. Може да е смешен, но е много по-умен от овчаря.
И тя направи един подканящ жест на миролюбие към него, а за нагледност, сама седна на пода. Храбростта в детските очи на дебелия се смени от плахо учудване. Ники заповеднически му посочи пода. Така де, няма едно момиче от толкова развита цивилизация като Пира да му седи в краката!
Дебелият разбра жеста му и покорно седна в своето кьоше.
— Още се плаши — рече Нуми. — И той ни помисли за някакви звездни хора. Целият му мозък трепери, макар сега да се опитва да се държи храбро. Странно, какви ли ще да са тия звездни хора, та толкова ги е страх от тях?
— Питай го за какво е готов — предложи Ники, за когото бе важно да разбере дали това не е някой укриващ се престъпник.
Нуми попита нещо, дебелият отвърна нещо. Думите излизаха обаче от гърлото му не така грубо и дрезгаво, както при овчаря, а с учудваща мелодичност и топлота. Като из гърлото на гугутка: гу-гу-гу…
— Казва, че никога няма да се откаже от истината. Дори веднага да му отрежем главата.
— Толкова много ли му разбираш вече? — удиви се Ники.
— Половината прочетох в мозъка му. Там той виждаше как му отрязват главата.
— Кажи му, че Мало ми отмъкна ножчето и няма сега с какво да му я отрежа — рече весело Ники, усетил се вече съвсем като господар на положението. — Затова нека спокойно ни разкаже каква е тая истина, дето режат глави за нея.
— Моля те, не ми пречи със смешките си — сопна му се Нуми и подхвана един оживен разговор.
В него тя явно още обогатяваше познанията си, защото често доописваше нещо с ръце, често кривеше муцунката си, изобразявайки разни чувства и настроения. А дебелият гукаше все по-храбро насреща й.
По едно време той рипна от мястото си и смешно заподскача из голата прашна стая-ниша.
— Какво му стана? — попита Ники, който едва не бе натиснал копчето на газовия си пистолет, решил, че онзи скача да го нападне.
— Махни това! — рече бързо Нуми. — Чуваш ли, скрий го! Той разбра най-после, че не сме от тукашните звездни хора. А като му обясних, че идваме от други звезди, мозъкът му направо полудя от радост.
Дебелият продължаваше да се върти и да размахва късичките си ръце, а гърлото му гукаше като на влюбена гугутка.
— На песен прилича — каза Нуми и бавно му запревежда. — Безкраен е светът… И безброй са световете в него. И безброй са в него хората добри… Тук нещо не разбрах. Звездите били негови, разправя. Всичките звезди били негови, защото били на всички. Ти разбираш ли нещо, Ники?
— Това ли му е истината? — разочарова се Николай. Той бе си въобразил, че са срещнали важен държавен престъпник, щом го заплашваше отрязване на главата.
Нуми прекъсна песента на дебеланкото, като се мъчеше да наподобява неговото гукане, после изслуша отговора му и кимна към Ники.
— Открил Америка — рече Ники Лудото. — И затова ли ще му режат главата?
— Не те разбрах — каза тя. — Каква Америка е открил?
— Такава, че звездите били на всички. Оставете сега тия глупости. Питай го тука ли живее и защо е такава тази къща. Всичките им къщи ли са такива? Няма ли наблизо някакъв град, как е устроена цивилизацията им. Изобщо за практически работи го питай, та да разберем къде сме и какво да правим.
Дебелият или се измори от танца си — навярно и на тази планета дебелите по-лесно се изморяват, — или се укроти от новите въпроси на пиранското момиче. Той седна отново в своето кьоше и загука по-спокойно.
Това било стара изоставена къща на звездните. Сега те си правели по-хубави и тук никой не идвал. Затова той се криел тук от тях. А защо те се наричали звездни? Защото звездите били негови и на всички? Да, и затова звездните ще му отрежат главата…