Нуми отново загука, като често си помагаше с ръце, където не й достигаха думите. Но перченето на момчето даде резултат. Бебешкото лице на осмозвездния едва не се разплака окончателно и стана още по-неприятно за гледане. Защото, който е срещал възрастен с бебешко лице, непременно ще потвърди колко неприятни за гледане са такива мъже.
Осмозвездният направи знак на стражата край изхода и тя се отмести. После покани двамата с един почтителен жест.
Нуми и Ники инстинктивно се хванаха за ръка и заедно тръгнаха по виещия се надолу коридор. Факлите пушеха и смърдяха над главите им и двамата едва виждаха къде стъпват, но не запалиха своите фенерчета, за да не изплашат тези явно примитивни човечета.
Навън чакаха две странни, криви каруци, в които бяха впрегнати още по-странни животни — нещо средно между балканско магаре и перуанската дългошиеста лама, но оранжеви и на зелени райета. В едната натовариха, вече с вързани на гърба ръце, дебелия престъпник и тя веднага потегли. Осмозвездният се покачи пръв на другата каруца и тогава покани пришълците да седнат до него.
Повече от два часа ги друса тази кривооса каруца през тъмното поле, докато не влязоха в някакъв също така тъмен град. Нуми се опитваше от време на време да научи нещо повече от осмозвездния водач, но той й отвръщаше кратко и без желание, сякаш се боеше повече да разговаря с тях. Навярно го респектираха и гърбавите им скафандри и големите шлемове, които се поклащаха над тях.
Градът се състоеше от подобни на набюдателницата охлювни къщи, различни по големина, само че имаха и малки прозоречни отвори. По кривите и ненастлани улици се мярваха тук и там подобни босоноги същества в късополи роклички. Повечето от тях носеха през рамо по една по-дълга или по-къса тръба, която приличаше на далекоглед. Те се поспирваха да погледат каруците, питаха нещо, осмозвездният им изграчваше нещо, след което те почваха да се тупат с длан по украсените със звезди кореми. Може би това беше някакво приветствие или знак за одобрение.
— Защо е тъмно във вашия град? — повтори въпроса си Нуми, а осмозвездният намуси бебешката си физиономия и отвърна, че не палели светлини, за да се виждат добре звездите.
— А не ви ли пречи на работата? — настоя момичето отново, да го въвлече в разговор.
— Каква работа? Работи се денем и работят само беззвездните. Звездните денем спят, а нощем пазят звездите си.
Нуми преведе това на момчето от Земята и го запита разбира ли нещо, защото тя нищо не разбирала.
— Ония сомо хапиенси ми бяха по-ясни — отвърна той.
— Звездите ви са хубави — каза Нуми на осмозвездния, за да го предразположи към разговора.
Тя имаше предвид звездите над главата си, но онзи се наведе към своя корем.
— Хубави са, но са скъпи. Аз имам дори една жълта — И той посочи черния си пояс.
— Странно. Казва, че звездите били скъпи — преведе Нуми.
— И при нас е така — рече момчето. — Колкото повече и по-големи звезди има един офицер, толкова повече му плащат.
— Какво е това „офицер“?
— Е, слушай! Макар че си с два мозъка, трудно ще ти е да изучаваш две цивилизации наведнъж. Карай сега с тая!
— Пак си помисли нещо лошо за мен! — огорчи се момичето.
— Не съм. Повярвай ми, не съм.
— Не го помисли, но го почувствува и се ядоса.
— Ама не бъди толкова чувствителна, казах ти! Вредно е. Пък сега е и опасно. Кой знае какво ни кроят тия бебешори!
— Какво е това „бебешори“? — запита ненаситното мозъче на експерименталното момиче.
— Тия тука. Приличат ми на големи, ревливи и посрани бебета. Виж, виж ги какво правят!
Каруцата тъкмо минаваше край група босоноги човечета, които бяха наобиколили един грамаден като овчаря човек и като него облечен в дебели оранжеви дрехи. Те подскачаха около него, крещяха като настървени гарги и го налагаха с юмручетата си. Той не се бранеше, а стоеше с наведена глава, макар че сигурно с два размаха на дългите си ръце можеше да натъркаля всичките около себе си.
Нуми попита защо го бият, а той й отвърна, че този човек бил беззвезден и нямал право да бъде сега на улицата. Сега трябвало да спи.
— Рано е — каза предпазливо Нуми, като не намери с какво друго да възрази, защото отново бе й станало жал. А дори и двата й мозъка заедно не проумяваха защо трябва да биеш някого, та да го накараш да спи. Нали това само ще го разсъни.
Когото някога са били вечер, за да си легне, знае колко трудно се заспива след такъв бой.
— Не е рано — отговори й осмозвездният поучително. — Беззвездните трябва много да спят и много да ядат, та да работят добре.