— Тия май наистина се въртят обратно — рече с негодувание Ники Лудото, след като изслуша превода на Нуми. — При нас възрастните бият децата, за да спят, не обратно.
Защото босоногите звездни наистина приличаха на грозни и жестоки деца, наобиколили грамадния беззвезден.
Тъй като каруцата беше поспряла, за да се полюбува и стражата на веселата за нея гледка, Ники незабелязано извади от джоба си ластичната прашка, закрепи едно телено кламерче и го прати с всичка сила към подскачащите боси крака.
Един от бебешорите подскочи още по-високо, после се хвана за тънкия прасец и се завъртя с неистов рев. Другите оставиха беззвездника и се скупчиха с грачещо недоумение около пострадалия си събрат.
— Това ти го направи — ядоса се Нуми. — Как го направи?
— Нищо не съм направил — престори се на възмутен Ники. — Какво мога да направя оттука?
— Не лъжи! По чувствата ти разбрах, че знаеш какво е станало. Радваш се и се гордееш. Как го направи?
Ники се постара да не извика в мозъка си представата за ластичето и се засмя:
— Ха познай де! Вашата цивилизация може ли да направи нещо така, че никой да не познае как го прави?
— Пак говориш глупости — скара му се момичето от Пира. — Аз положително ще науча какво си направил, но тия там сега ще бият още по-силно нещастника. Решиха, че той го е направил. Засрами се, Ники! Бързо се засрами!
И наистина: бебешорите вече се нахвърляха още по-настървено върху беззвездната си жертва.
Ники се опита да се засрами бързо, но това пак не му се удаде, защото земните хора така са си устроени. Те не могат да се засрамват бързо или бавно. Те или се засрамват, или не се засрамват. А сега му пречеше и гневът. Щеше му се да изстреля всичките си кламери в краката на тия озверени човечета с бебешки лица, но с очите си бе се уверил, че вмешателството в работите на другите цивилизации може да даде и обратни на желанието ти резултати.
Пък и каруцата вече се отдалечаваше, та кламерите нямаше да стигнат с необходимата сила.
7
ПРИ СТОЗВЕЗДНИЯ. КОЕ СТРУВА ПОВЕЧЕ: ЕДНА ЗВЕЗДА ИЛИ ЕДНА ДЪВКА
Стовариха ги пред най-високата къща в града. Тя имаше също един единствен коридор, който се виеше постепенно нагоре до терасата на покрива. Беше осветен с окачени по стените мижави фенери, които пушеха и смърдяха на прегоряла пой. Другата каруца с дебелия престъпник бе отминала нанякъде. Сега ги съпровождаха само осмозвездният и още двама от стражата с по две звезди на коремите си.
— Тая цивилизация сигурно затова е изостанала толкова. Не познава стълбата — пошушна Ники на своята приятелка от Пира.
Нуми не отвърна нищо и той сам се разколеба в мъдростта на откритието си. В края на краищата и маймуните знаят да се катерят. Но пък, ако имаше стълби, нямаше толкова дълго да се върви до покрива, а тия хора сякаш прекарваха цялото си време по покривите.
— Къде отиваме? — запита Нуми водача на стражата.
— При стозвездния — отвърна й той.
— Какъв е той?
— Той притежава тук най-много звезди. Затова е най-умният и най-силният.
— А има ли някой още по-умен и по-силен?
— Хилядозвездният. Но той живее в столицата на звездните. При него може да ви заведе само стозвездният.
Нуми преведе краткия си разговор на момчето и то рече:
— Е, да видим най-напред това чудо на природата, после ще идем и при другото.
Стозвездният лежеше върху един дюшек на покривната тераса и гледаше към вечерното небе през една тръба. Изглежда бе толкова важен или пък толкова мързелив, че не държеше сам далекогледа си. Държаха го от двете страни други двама бебешори с по няколко звездички, докато целият корем на лежащия беше обсипан с такива зашити към плата на дрехата тенекиени звезди.
„Къде ли побира пък хилядозвездният всичките си звезди — помисли си Ники Лудото. — Трябва да ги е окачил и по задника си.“
Нуми тихичко му се скара:
— Не мисли такива смешни работи, сега трябва да бъдем сериозни!
Шепотът й накара стозвездния да прекрати заниманието си. Той отстрани с властен жест двамата си слуги заедно с далекогледа и се надигна. Осмозвездният услужливо намести две възглавници зад гърба му, та да може да се облегне на тях. След което се изпъна и бързо заграчи нещо. Изглежда му докладваше за произшествието.
— Какво му казва? — поразтревожи се Ники от лошия тон на доклада.
— Не всичко разбрах, но не е хубаво. Хвали се, че бил заловил известния престъпник Короторо. А ние сме били там. Може би сме му помагали да се укрива. Арестувал ни и ни довел при него, защото сме приличали на звездни и не можел да ни даде направо на съдиите. Стозвездният трябвало да реши това. Изобщо не каза, че ние сами сме поискали да дойдем тук.