Бебешорът управител подскочи от възмущение, но ръката му накара стражата да свали ножовете си. Изглежда все още се боеше от загадъчното мълчание на земното момче, което нарочно бе се изпънало с независим вид и подхвърляше в дланта си газовото пистолетче.
— Кажи му, че той изрича още по-страшни лъжи, дори и от Короторо. За такива приказки хилядозвездният собственоръчно ще му отреже главата.
Нуми добросъвестно преведе новата заплаха.
Ники направи усилие за една презрителна усмивка. Отвърна:
— Вярвам му. Щом той е такъв глупак, кой знае какъв ще е пък хилядозвездният!
— Ама не ми приказвай все неща, които не мога да превеждам — възмути се Нуми. — Не разбираш ли колко е опасно.
Стозвездният владетел сигурно не бе свикнал да чака, та пак загуби търпение.
— Какво казва той?
— Той казва… — смути се Нуми, защото трябваше да съчини нова лъжа. — Той казва, че не се бои от хилядозвездния, защото хилядозвездният сигурно ще разбере нашите истини.
— Не, хилядозвездният няма да позволи да му говори така. Има само един свят и той е тук, и го управлява хилядозвездният. И всички звезди са наши.
— Той казва, че звездите не са на никого — рече Нуми, усетила, че е по-изгодно така да води разговора, защото стозвездният се плашеше от момчето.
— Какво? Той иска да каже, че тези звезди не са мои? — съвсем пресипна бебешорът управител и се тупна по корема.
— Тези са твои, но онези там не са на никого — отвърна момичето и посочи небето.
— Но аз съм си ги купил! Кажи му! Купил съм ги. Ето, тази и тази, и тази там… всичките са мои! — запосочва и той към небето.
Момичето от Пира не знаеше с какво друго да възрази на това повече от странно твърдение и реши да го преведе на Ники, да се посъветва с него.
Николай, който също бе поглеждал в недоумение, за да види какво толкова сочат по небето, усети, че опасността се е отдалечила от тях. Усмихна се с превъзходство.
— Всякакви идиоти съм срещал през своя дълъг и не лек живот, но тоя трябва да е най-големият в Галактиката.
— Ники, моля те, не ми казвай смешни неща — разсърди се отново момичето. — Какво да му отговоря?
— Питай го къде се продават и колко струват, та да си купим и ние. Не се шегувам, питай го! Така ще спечелим време и ще разберем повече неща за тях, отколкото, ако вземем да му доказваме, че е глупак.
— Какво казва той? — боязливо запита стозвездният, респектиран от властното боботене на пубертетното гърло на момчето.
Момичето добросъвестно преведе въпроса на Ники и управителят изведнъж омекна. Явно намерението им да си купят звезди ги направи по-ясни за него. Ники излизаше прав, въпреки че имаше само един мозък и не знаеше тукашния език. Нуми му хвърли един поглед с благодарност и уважение.
— Много странни човеци сте — каза стозвездният. — Приличате на звездни, пък нямате звезди. Дори не знаете къде се продават. Сигурно затова говорите такива объркани приказки. Но аз съм готов да ви помогна, защото е позорно звездните да загиват от ножа на палача.
И той отправи някакво грачещо нареждане към адютантите си. Те тичешком донесоха едно късо наметало, което също бе окичено с куп звезди. Наметнаха му го, но и то не успя да скрие кльощавите му старчески крака. През това време той попипа ръкава на Нуми.
— И дрехите ви са много особени.
— Това са скафандри. С тях се движим между звездите — обясни му Нуми.
— Пак ще ме разсърдите — рече управителят. — Ох, защо ли съм толкова добър към вас! Та вие сте много подозрителни! Уж можете да ходите при звездите, а пък нямате собствени звезди. Не, хилядозвездният няма да ми прости, че веднага не съм ви дал на палачите.
— Ще ви прости — увери го Нуми. — Ние ще го помолим да ви прости. Нас той ще послуша.
— Ще ви послуша ли? — изненада се стозвездният, че говорят с такъв тон за онзи, който стоеше десет пъти по-високо от него.
— Разбира се. Нас всички разумни хора ни слушат.
Без да иска простодушното момиче бе казало нещо хитро. Стозвездният не посмя да й възрази, защото така щеше да нарече хилядозвездния неразумен. И то пред още няколко звездни.
Стражата вече се строяваше зад тях с вдигнати ножове. Двамата адютанти носеха дългата тръба-далекоглед.
— Къде ще ни водят? — обезпокои се Ники.
— Да си купим звезди.
— Но ти каза ли му, че нямаме пари?
Наистина нямаше нито стотинка в джоба си. Бе си похарчил парите за цялата седмица и тръгна из космоса без джобни пари. А който е тръгвал без пари на подобно пътешествие, знае колко притеснително е това.