— Ники! — предупреди го момичето да бъде сериозен. — Опасността съвсем не е отминала. Кой ги знае какво ще направят с нас, като разберат, че нямаме пари за звезди.
Ники щеше да й отвърне с още нещо насмешливо, за да й покаже, че не го е страх, но осъзна, че може би се държи така, именно защото се бои, и го премълча. Та нали Нуми сега беше с включен изкуствен мозък и сигурно четеше всичките му мисли и чувства. А като в потвърждение на думите й стозвездният неочаквано изграчи:
— Забранявам ви да разговаряте в мое присъствие. Когато разговаряте с един стозвезден, ще мълчите. Защото още сте беззвездни.
Какво му ставаше пак на тоя капризен управител? Одеве изглеждаше уплашен и добър, а сега отново се озлобяваше. Дали защото на тясната тераса се чувствуваше в опасност, а тук го заобикаляше по-голяма стража? Пък и що за глупост: как ще разговарят с него, щом ще мълчат?
— Извинете, моля — рече Нуми с най-сладкия си гласец, така че успя да го изгука почти толкова мелодично, колкото дебелия певец Короторо. — Приятелят ми не разбира вашия език и аз само му казвам истините, които ти казваш на мен, та да ги знае и той.
— Аха — отстъпи стозвездният. — Добре, казвай му ги тогава, щом е толкова глупав, та не разбира нашия език.
— Какво разправя пак? — обади се Ники зад гърба й, усетил не добрия му тон.
Сега Нуми предварително се изчерви, защото трябваше да излъже и него. Но нима трябваше да му каже, че стозвездният го е нарекъл глупав? Кой знае какво щеше да направи това буйно момче! Сигурно не случайно са го кръстили „Лудото“. И тя отвърна стеснително:
— А, нищо особено. Пък и аз не го разбрах добре.
Шествието се изви и спря пред широка порта с два смрадливо пушещи фенера от двете й страни. Не беше сграда, а по-скоро висок и дълъг зид, чиито краища се губеха в нощната тъмнина.
Адютантите помогнаха на стозвездния си началник да слезе бавно и тържествено от каруцата. Но както и да слизаш от една каруца, винаги ще изглежда смешно, затова Ники избра най-малко смешния начин. Той се хвана с една ръка за ритлата и с елегантен гимнастически скок се изправи току пред лицето на стреснатия управител. И веднага позна, че е направил грешка. Бебешката физиономия на стозвездния бе готова да се разплаче.
— Кажи му — избърза той, — кажи му, че при нас на Земята, министрите така слизат от колите си.
— Това истина ли е? — усъмни се Нуми, защото вече много лъжи бяха й се насъбрали. И предпочете да каже друго:
— Моят приятел моли да го извините, но той не познава още вашия живот.
— Кажи му, че за последен път му прощавам — изграчи свирепо стозвездният бебешор, усетил сега още по-силно властта си, щом му се извиняваха.
Той им обърна гръб и закрачи към портата. А многобройната стража огради двете деца и като се подреди, образува ново шествие подире му.
В двора, а това явно беше нещо като голям обграден двор, стояха стотина такива босоноги звездни и вдигаха глъчка с кресливите си гласчета. Щом обаче портата се отвори и през нея важно влезе стозвездният управител на града им, те млъкнаха почтително. После образуваха коридор пред него и се закланяха. Ники веднага забеляза, че ония, които имаха на коремите си по-малко звезди, се кланяха по-ниско. Но изглежда не само поклоните им, а и дължината на далекогледните им тръби се определяше от броя на звездите по коремите им. Защото всички имаха в ръцете си такива тръби — по-къси или по-дълги. Далекогледът на стозвездния обаче беше два пъти по-дълъг от всички и го носеха двама души.
В двора беше по-светло, но и по-задушно и смрадливо, защото по стените на зида висяха доста фенери. Стозвездният се отправи през сторения му коридор към едно малко възвишение от пръст. Върху него лежеше нещо, което можеше да е маса, но можеше да е и обикновен сандък, защото нямаше крака. Зад него стоеше едно подобно на другите човечета, само че наметалото му не беше сребристобяло като на останалите, а тъмно, с неопределим поради мрака цвят. То държеше в ръката си къса дървена палка.
— Продължавай — нареди му управителят. — Да чуем какво се продава днес.
— О, могъщи стозвездний — поклони се човечето така, че чак удари носа си в сандъка, — за съжаление днес няма новооткрити звезди. Но предлагането е добро и пазарът е оживен. Продава се дори една голяма розова звезда.
— И колко искат за нея? — попита управителят.
— Пет сини. Но понеже няма засега кандидати, продаващият сигурно ще отстъпи на две сини и осем жълти.
— Чудесно! Значи се е покачила цената на големите розови — зарадва се управителят, сигурно защото имаше на корема си няколко розовеещи се тенекенца. — Хайде да чуем какво още се предлага. Тези мои гости искат да си купят нещичко.