Нуми шепнешком превеждаше разговора им и Ники също шепнешком й подхвърли:
— Как се сдържаш? Аз още малко и ще се пукна от смях.
— Не ме питай, защото няма да мога да се сдържам — отвърна му тя.
Човечето с тъмното наметало удари с палката по масата-сандък и викна кресливо:
— Предлага се една жълта, средно голяма, в трети квадрат. Начална цена: пет бели. Желаещите да си вдигнат далекогледите.
Над главите на смълчаното множество се вдигнаха десетина тръби. Човекът с тъмното наметало отново удари с палката:
— Кой дава една повече?
Вдигнатите тръби останаха четири на брой. Бебешорът удари за трети път:
— Кой дава две повече?
Тръбите колебливо се разлюляха и три от тях се смъкнаха пред коремите на притежателите им.
— Върви да си я получиш! — каза водещият наддаването на единствената останала във въздуха тръба.
— Къде ще си я получи? — попита Нуми стозвездния им домакин.
— Ей там, в дъното има наблюдателница. Там ще му я покажат да я види в кой квадрат се намира и ще му издадат документ за нея.
— Но как точно ще я получи? — недоумяваха и двата мозъка на момичето експеримент.
— Собственикът й ще му даде от пояса си купената жълта звезда и ще вземе от неговия седемте бели. Изгодно я купи. За една средно голяма жълта седем бели е добра цена.
— А с онази там, истинската, на небето, какво ще прави?
— Ти си чуден човек — възмути се стозвездният от невежеството й. — Как какво ще я прави? Ще си я гледа, ще й се радва. Тя ще го топли. Жълтите са по-топли от белите.
— Това не е така — предпазливо го поправи момичето от Пира. — Белите звезди са много по-горещи, но изглеждат мънички, защото са по-далеч. Жълтите са по-студени, а розовите и червените са най-студени, те вече угасват.
Стозвездният отново кипна:
— Казах ти да не говориш глупости, докато сте мои гости! Когато ви дам на палача, тогава може да си говорите каквото си щете. Само пред палача това е разрешено, преди да ти отреже главата. Белите са най-евтини, защото са най-много на небето. Най-скъпи са червените, защото са най-едри и най-малко на брой. Както виждаш, дори аз имам само две от тях!
Момичето от Пира се смути. Казаното досущ приличаше на оня земен закон за звездите и за дъвките, които бе й изложил Николай; беше хем глупаво, хем невярно, хем пък логично!
— Но аз знам… — започна тя неуверено.
— Нищо не знаеш — скара й се стозвездният. — Ще знаеш, когато и ти имаш звезди. Трябва да си купите най-малко по една синя и две жълти, ако искате да продължа да разговарям с вас.
— Но с какво се купуват? — силно се разтревожи момичето.
— Нали видя? Жълтите се купуват с бели, а сините с другите, по-скъпите, могат да се комбинират с жълти и бели и така нататък.
— А белите с какво се купуват?
— Странни хора сте! — изграчи стозвездният. — Аз само затова още не ви давам на палача. Много сте ми странни! Как може да не знаете с какво се купуват белите? Една бяла струва пет беззвездни и петдесет домашни животни. Като за начало трябва да си купите поне по двайсет бели.
Нуми се отказа да прави сметка колко беззвездни и колко животни трябваше да имат, за да купят толкова звезди. Пък и мозъкът й бе се ужасил, когато узна, че ония хора, които тук наричаха „беззвездни“, се продавали заедно с животните. Естественият й мозък се ужаси, другият, изкуственият, не можеше да се ужасява. Той само трупаше и даваше знания.
— Преведи нещичко де! — сръга я отново Ники, видял затруднението й.
Нуми с разтреперано гласче му разказа в какво положение се намираха. Ники извика възмутено:
— Ей, ама тия гадняри, значи, са си истински робовладелци!
— Какво е това „гадняри“, какво е „робовладелци“? — попита Нуми, помислила, че е важно да го знае за по-нататъшния й разговор със стозвездния.
— После ще ти разправям. Кажи му, че трябва да излезем навън. Веднага! Там ще му дадем отговора си.
Ники бе съобразил, че от това множество по-трудно ще се измъкнат, ако се наложи да бягат. Трябваше на всяка цена да излязат навън, в тъмното.
— Какво казва той? — попита я стозвездният, загубил търпение, защото всички началници в тази галактика лесно губеха търпение. — По колко ще си купите, та да знам и аз колко да ви уважавам?
— Но ние не притежаваме ни беззвездни, ни животни! — изтърси експерименталното момиче, което въпреки няколкото принудителни лъжи, още не бе се научило да хитрува истински.