Нуми разтърка плачливо нежните си китки. Боляха я, въпреки ръкавите на скафандъра.
— Буф! Не мога да си представя, че тази цивилизация също е произлязла от Земята!
Николай вече опипваше делово веригата и съобразяваше кога ще е по-безопасно да избягат. Сега или през деня, когато звездните спели. Рече:
— Ха, и там се срещат всякакви! Простотия! Имат акъл да направят желязна верига, а да си направят поне газови лампи — нямат. Това смърди, та не се трае. Ще взема да си сложа шлема.
Последният фенер беше доста далеч от тях в коридора, но цялото помещение бе изпълнено от дима на изгоряла мазнина.
— Нямат нужда, затова. Нали чу, беззвездните денем им работят, а звездните нощем си гледат звездите. Светлината само ще им пречи. Странен народ! Пък онзи каза, че ние сме били странните и щом сме странни, трябвало да ни отрежат главите. Логика!
С развързани ръце Ники отново се чувствуваше уверен и силен, а и до следващата вечер имаше достатъчно време да се намери изход от положението. Имаше време и за някоя мъдра приказка.
— В своя дълъг и не лек живот, Нуми — каза той с непознат за нея тъжно-писклив гласец, — аз съм се убедил, че никой не обича странните. Всеки иска всички на него да приличат. Ти отначало ми се струваше също странна и много ми се искаше да те набия.
— Да ме набиеш ли? — смая се момичето, което, изглежда, никой никога не бе бил.
— Да, само да те набия. Не да ти отрязвам главата, защото аз все пак съм добър човек.
— Но как така ще ме биеш? С какво право?
— В своя дълъг и не лек живот, Нуми — повтори той с предишния особен глас, — аз съм разбрал, че винаги първо ти се приисква да набиеш някого, а после се питаш с какво право. И то не винаги.
— Какъв дълъг и не лек живот — възмути се момичето, усетило, че той се преструва. — Нали си на четиринайсет години?
Ники се разсмя и й разказа за своя прадядо, който беше още здрав и бодър. Той никога не го поучаваше направо, както другите възрастни хора, а винаги започваше така: „В своя дълъг и нелек живот, Ники, аз се убедих, че…“ След което следваше нещо от рода на това, че трябвало човек редовно да си мие зъбите или да се облича, когато навън е студено. Иначе беше мил старец и Ники се гордееше с него. Защото не беше само дядо, а прадядо.
— Много смешно звучи да го кажеш, когато си на четиринайсет години — рече Нуми.
— Тогава защо не се смееш?
— Защото му се подиграваш. А той сигурно ти е казвал все верни неща.
— Но аз не се подигравам на него! Аз…
Ники не успя да се оправдае, защото някой тихичко се обади в тъмното. На неразбираем език. След като се ослушаха, Нуми запита на езика на тукашната цивилизация:
— Има ли някой?
— Аз съм, Короторо — изгука по-уверено гласът.
— Къде си?
— Точно срещу вас. Вие сте онези странни звездни, които казваха, че идели от звездите, нали? Защо затвориха и вас?
— Защото и на тях се сторихме странни — отвърна Нуми, все още обидена.
Двамата се взряха между гредите на решетката. Отсрещната стена на тесния коридор се състоеше от подобна решетка. Но не различиха нищо зад нея, сигурно защото дрехите на певеца бяха тъмни, не сребристи като на звездните.
— Да светна ли? — рече Нуми.
— Недей, ще привлечем стражата — спря я Ники, който вече бе построил плана си за бягство, а в него фенерчето щеше да играе важна роля. — Питай го иска ли да избяга с нас.
— Но ние ще бягаме ли? — учуди се странното момиче от Пира.
А Николай пък се учуди и на двата й мозъка.
— Да не би да ти харесва тука?
— Не, но много малко научихме за тази цивилизация.
— На мен и толкова ми стига. А ти като си още любопитна, остани. Само че — край на експеримента!
— Какъв експеримент?
— Ти. Нали си експеримент. Като ти отрежат главата с двата мозъка, експериментът на баща ти отива на кино.
— На какво кино?
— Ей — позагуби търпение Ники, — ти още земната цивилизация не знаеш, тая искаш да изучиш.
— На Земята също не ми повярваха — отмъстително му напомни момичето.
— Да, но нямаше да ти отрежат главата. Най-многото в някоя лудница да те затворят. А там е чисто, светло, грижат се за теб.
— Щом ще те затварят, не може да бъде хубаво.
Ники се трогна от наивността й.
— Вярно, но ако се върнем на земята, ще ни затворят заедно и пак ще бъде весело.