— Но защо ще ни затварят изобщо?
— Защото това, което ще разправяме на тамошните хора, също ще им звучи невероятно и ще им се струваме странни. Вие на Пира, какво правите с вашите странни?
— Ние нямаме странни.
— О, трябва да е голяма скука там — засмя се Ники. — Хайде, стига приказки! Разпитай шишкото много ли стражи пазят затвора, къде стоят и ще тръгне ли с нас.
Нуми загугука с невидимия Короторо през гредите, но Николай не можеше да стои на едно място и се зае с веригата. Допря острието на режещото апаратче до крайната й брънка, внимателно придвижи шифърчето. Наложи се да го побутне още по-напред, не както когато рязаха чимовете. Желязото мигом се нагря в ръката му и той изпусна брънката. Сети се, че имаше ръкавици. Отлепи ги от ръкавите на скафандъра и ги нахлузи. Сега вече не усещаше никаква топлина. А вълшебното острие сряза дебелото желязо меко и безшумно, сякаш режеше сирене. Веригата тъпо издрънча, свличайки се по гредите.
— Какво стана? — стресна се Нуми, но той й изшътка да мълчи и сам затаи дъх.
Нищо не последва. Изглежда стражата не бе чула шума.
— Сега ще ме слушаш! Каквото ти кажа, това ще правиш — заповяда й Ники, ядосан от собствената си непредпазливост. Трябваше да държат веригата. — И никакви въпроси! — добави той строго, защото се боеше тя пак да не почне да го разпитва, както обичаше да си пита, точно когато трябваше да се действува. — Помагай да бутнем решетката!
Гредите на решетката бяха дебели и тежки, а пантите й очевидно ръждясали. Дълго се напъваха, докато я поотместят. Пантите изскърцаха в тишината на подземието. Ехото превърна скърцането им в пронизителен писък.
— Шлемовете! — викна панически Николай, забравил, че това бе първото, което трябваше да направят.
Той напъха главата си в шлема и се наведе към момичето, защото то по-бързо щеше да го херметизира.
Нуми още се занимаваше със своя шлем, когато по коридора отекна шляпането на множество сандали. Ники ребром се измъкна през открехнатата решетка, приготвил в едната си ръка фенерчето, в другата — газовото пистолетче. Цялото му тяло тръпнеше от напрежение. Нали не знаеше как действува пистолетчето! Ами ако засечеше? Тогава — с гръб към стената за прикритие и с ритници в звездните им кореми! И със саблени удари после по врата! Дано поне скафандърът да издържи на дългите им ножове! Пък не смогнаха да освободят и Короторо, да помага…
— Нуми, дръж се сега! — извика й той през шлемофона.
— Къде да се държа? — звънна въпросът й в ушите му.
Буф! Не беше лесно да се разправяш с чужди цивилизации!
— Пак си помисли нещо лошо за мен! — отзова се тя в ушите му.
— Сега ли намери да ми четеш мислите, глупачко — кипна той. — Ще те набия после, така да знаеш! Прави каквото ти казвам! Застани до мен! Приготви си газовия пистолет…
Той не успя да довърши наставленията си, защото в коридора пред него се заблъскаха устремени четири-пет фигури. Виждаше ги добре през нощния визьор на шлема си. Блеснаха и четири-пет дълги ножа, кървави от отраженията на най-близкия фенер. Ники отлепи гръб от стената, протегна ръка и натисна задния край на фенерчето.
Светлината избухна като безшумна експлозия в тесния коридор. Стражите се вкамениха, ослепени, писнаха с бебешките си гласчета. Окуражен от ефекта, Ники пристъпи още две крачки към тях и заразмахва пред лицата им газовото пистолетче, натискайки докрай бутончето му.
Който е пръскал някого или себе си с дезодоранта на своята майка, или пък мухите в стаята с аерозолен препарат, ще знае как се прави това.
Препаратът на цивилизацията Пира подействува безупречно. Един след друг стражите почнаха да се олюляват като пияни и да падат на пръстения под. Кой най-напред на задника си, а после по гръб, кой на колене и после върху звездите на корема си. За секунди се натръшкаха всичките. Сега можеха вече да бъдат и преброени. Оказаха се петима.
Ники застана над тях, сам замаян от невероятно лесната си победа.
— Дано не им причини някаква вреда — обади се боязливо гласчето на Нуми в ушите му. — Тоя газ за зверове е предназначен, не за хора.
Странно момиче, наистина! Те извадили ножове да я колят, а тя се безпокои за здравето им!
Гласът й обаче го върна към онова, което имаше още да се прави.
— Запали твоето фенерче!
Този път тя го послуша, без да пита защо и той прибра своето, освободи ръката си за вълшебния резец. Сега беше достатъчно светло, а той имаше и опит. Веригата, връзваща решетката пред килията на Короторо, мигом падна на пода, но дрънченето й не го уплаши. Уплаши самия Короторо.