4
НАИСТИНА ЛИ ЧОВЕК ТРЯБВА МНОГО ДА ЗНАЕ, ЗА ДА МОЖЕ И МНОГО ДА ВЯРВА. МОЗЪК С КОПЧЕ
„Ами! Обратното е — рече си Николай, докато се провираха назад през фантастичното черво, което като живо се движеше пред тях и зад тях. — Вярват тия, дето нищичко не знаят. Невежите.“
Но не й го каза, а все пак седна срещу нея, когато тя изпъна крака и остави фенерчето край себе си.
Фенерчето беше не по-малко фантастично. Мъничко, колкото необелен фъстък с три ядки, то излъчваше светлина като прожекторите на футболния стадион. Ники си помисли — трябва да е атомно.
— Всичко е атомно — рече Нуми, отгатнала мисълта му. — Всичко е направено от атоми.
— И от електрони, и протони, и неутрони, и кварки… — показа й той колко много знае.
— Да, атомите пък са направени от най-различни частички — съгласи се Нуми. — Така ли ги наричате? Скафандъра ли? Не, това е обикновен скафандър, но върши работа. С него може да се излезе и в космоса, не го гледай, че е такъв тъничък. И се диша в него, и кожата ти се храни известно време. Защо не искаш да го облечеш, а стоиш с тия мокри дрехи?
Николай наистина се бе загледал в лъскавата материя на облеклото й, която обвиваше като змийска кожа гъвкаво тялото на момичето, но нищо не бе запитал. Ядоса се, че тя пак бе отгатнала любопитството му.
— Стига вече си ме баламосвала! Намери ми чантата, че трябва да вървя на училище.
— Значи не искаш да научиш нищо за мен — огорчи се Нуми. — Защо си толкова безинтересен?
— Ти си безинтересна! — озъби й се той.
— Аз не съм безинтересна. Чак на Земята дойдох, макар всички да казваха, че тя била отдавна мъртва.
Най-странното бе, че и личицето й никак не се преструваше. Или той поне не успяваше да открие там никаква преструвка.
— Кой ти е разправял тия глупости?
— И мама, и татко, и всички. На Пира така разправят. Когато станало голямото природно бедствие, нищо живо не останало на Земята. Но аз знам повече от всички тях и затова не им вярвах. Бях убедена, че тук има хора. Пък ето че и вие сте такива невероятни като нашите! — сбърка тя отново.
— Недоверчиви! — поправи я Ники, без да иска. Повече му се искаше да я подиграе за налудничавите й приказки.
Но все пак успя да я ядоса.
— И недоверчиви сте, и невероятни, и безинтересни! Все искаш да ме поправяш, пък сам нищичко не знаеш. Ти затова и ходиш на училище, защото нищичко не знаеш. И само един мозък имаш, но и в него всичко е объркано.
Николай се изкикоти:
— А твоите колко са? Двайсет ли?
— Не са двайсет, но са два! — тросна му се тя съвсем сериозно.
— Голяма работа — рече той подигравателно. — Пък аз съм виждал теле с две глави. Показваха го на панаира в село.
— Умни ли са? — попита Нуми с такова простодушие, че на него му стана неловко, когато отново я подигра:
— От тебе са по-умни!
— И така ли се раждат?
— Разбира се.
— Е, виждаш ли! Пък аз съм експеримент. Аз съм първото дете, на което присадиха изкуствен мозък. Ето тук! Само че от косата сега нищо не се вижда. В него са заложени всички знания на цялата наша цивилизация и щом натисна това копченце — Нуми докосна с пръст нещо зад лявото си ухо, — той веднага отговаря на въпросите, които другият ми мозък му задава. Така аз винаги знам всичко, защото нося в главата си всички енциклопедии заедно…
Приказката, която му разправяше, беше колкото луда, толкова и забавна, но Николай Лудогорски се боеше, че продължават да си правят с него шеги, затова се престори, че не му е интересно.
— Дори и мислите на другите мога да отгатвам с него, защото той засилва вълните на естествения ми мозък — продължи да се хвали момичето. — Искаш ли да ти докажа? Хайде, ти си помисли за името и аз ще отгатна как се казваш. Кажи си го наум!
Този експеримент не изглеждаше опасен и Ники заизрежда наум имената си.
— Толкова дълго име ли имаш? — извика Нуми. — Николай Петров Иванов Стоянов Петков Драганов Стоянов Лудогорски?
Ники се облещи насреща й. Той на шега бе изброил наум всичките си деди, преди фамилния прякор. Неговият прадядо беше още жив, та благодарение на него, когато учителката им поръча да си направят родословно дърво, той научи имената на още куп свои пра-прадядовци.
— Ама… ти… това наистина ли? Как го направи?