Выбрать главу

Освен това ни се наложи да наденем маски с инфравизьори и тогава се уверихме в онова, което бяхме учили на теория: Дървениците виждат в инфрачервената област на спектъра. През специалното стъкло на маската тъмният тунел изглеждаше добре осветен. От архитектурна гледна точка той не притежаваше никакви особени характеристики, само равен под и лъскави скални стени, които образуваха арка над нас.

Стигнахме до нещо като кръстовище, където нашият тунел пресичаше друг почти под прав ъгъл. Стратезите ни бяха разработили цяла доктрина за това, как трябва да се водят бойни действия под земята. Но доколко инструкциите им можеха да ни свършат работа сега? Истината бе, че онези, които бяха създали тези доктрини, никога не ги бяха изпробвали, защото преди операция „Царска особа“ никой не се беше връщал изпод земята, за да каже дали техните указания са приложими на практика.

Според една от теоретичните разработки аз трябваше да поставям охрана на всяка пресечна точка като тази. Вече бях оставил при входа двама души, които да ни осигурят възможност за отстъпление. Ако изоставях 10 процента от силите си на всяка пресечна точка, шансовете ми да се измъкна жив оттук щяха да намаляват в същия алгебричен порядък.

Реших, че трябва да останем всички заедно… и че не бива да позволяваме някой от нас да бъде заловен. Не и от Дървениците. Предпочитах един директен сблъсък с тях, при който щяхме да си разчистим сметките докрай… Щяхме да приведем рутинната операция за насилствено заемане на дадена територия, само че под земята. Тази мисъл сякаш свали товара от раменете ми и аз вече не се притеснявах за нищо.

Надникнах предпазливо в пресечката и се огледах в двете посоки. Никакви Дървеници. Опитах да се обадя по сержантския канал за свръзка:

— Брамби!

Резултатът бе изненадващ. Когато използваш радиото на енергокостюма, ти едва чуваш собствения си глас. Но тук, в лабиринта от подземни коридори, моят глас изкънтя и се превърна в мощна, почти физически осезаема вълна, тъй като целият подземен комплекс реагираше като усилвател на звука.

— БРРРРРАМБИ-И-И! — чак ушите ми пропищяха и заглъхнаха от този неистов екот.

И после отново ме връхлетя звуковата вълна:

— МИСТЪРРР РРРИКО-О-О!

— Не толкова високо — посъветвах го аз, като се помъчих да говоря шепнешком. — Къде се намираш?

Този път Брамби ми отговори по-внимателно, стараейки се да не вдига врява.

— Не зная, сър. Изгубихме се.

— Не се тревожи. Всичко ще бъде наред. Идваме да ви измъкнем. Струва ми се, че сте някъде наблизо. Взводният сержант с теб ли е?

— Не, сър. Ние…

— Почакай така. — Превключих на моята честота. — Сержант…

— Чувам ви, сър. — Гласът му звучеше спокойно. Явно бе намалил силата на честотния си сигнал, — Брамби и аз поддържахме радиовръзка, но така и не можахме да се срещнем.

— Къде си?

Той отвърна след кратко колебание:

— Сър, бих ви посъветвал да потърсите отделението на Брамби и да го изведете на повърхността.

— Отговори на въпроса ми.

— Мистър Рико, вие бихте могли да бродите цяла седмица из този лабиринт, без да ме откриете… а аз не съм в състояние да се движа. Вие трябва…

— Стига, сержант! Ранен ли си?

— Не, сър, но…

— Тогава защо не можеш да се движиш? Проблеми с Дървениците ли имаш?

— Тук гъмжи от тях. Те не могат да ме достигнат… но и аз не мога да се измъкна. Смятам, че за вас ще е по-добре да…

— Сержант, губим скъпоценно време! Убеден съм, че знаеш точно в коя посока си завил. Искам да ми съобщиш координатите, за да ги обознача на картата. И ми дай сведение по нониуса на твоя уред. Включи насочен сигнал и докладвай. Това е заповед.

Той доложи точно и кратко. Светнах лампата на шлема си, изхлузих маската с инфравизьора и проследих по картата траекторията на изминатия от него път.

— Прекрасно — произнесох, докато нанасях данните върху листа. — Ти се намираш почти под нас, на две нива по-надолу. Вече знам по кой тунел да поема. Ще дойдем там веднага щом се съединим с второ отделение. Дръж се.

Превключих на общия канал:

— Брамби…

— Тук съм, сър.

— Накъде поехте, когато стигнахте до първия кръстопът — надясно, наляво или направо?

— Право напред, сър.

— О’кей. Куна, води! Отиваме при тях. Брамби, Дървениците създават ли ви някакви затруднения?

— Засега не, сър. Но се заблудихме заради тях. Счепкахме се с една сюрия Дървеници и ни се наложи да отстъпим… Когато всичко свърши, вече бяхме оплели конците.