(Ставаше дума за мен. Като помощник отдельонен командир аз трябваше да представлявам левия фланг, без да имам под ръка някой, който да ме прикрива. Започнах да треперя.)
— Щом всички се приземят, подравнете веригите и оправете разстоянието помежду си. Зарежете всичко останало и свършвайте. Дванадесет секунди. После се придвижете с прибежки на четни и нечетни номера. Нека помощник отдельонните командири да имат предвид броя на хората и да следят за реда им при изтеглянето. — Той ме погледна. — Ако се справите (в което се съмнявам), фланговете ще се сгъстят преди призива за отбой… След което се прибирате у дома. Някакви въпроси?
Нямаше никакви въпроси; никога нямаше. Той продължи:
— Още нещо — това е само набег, а не битка. Акцията ни представлява демонстрация на огнева сила и мощ. Нашата мисия е враговете да научат, че ние бихме могли да разрушим града им, но засега не сме поискали да го сторим. Нека знаят, че не са в безопасност, дори ако се въздържаме от тотално бомбардиране. Няма да вземате пленници. Ще убивате само при необходимост. Но цялата площ, която завземете, трябва да бъде опустошена. Не искам някой безделник от вашия отряд да се върне горе с неизбухнали бомби. Разбрахте ли ме? — Той хвърли поглед на часовника си. — Лудите глави на Рашчак имат репутация на свестни момчета. Преди да издъхне, лейтенантът ми каза да ви предам, че винаги ще ви наблюдава отгоре… и че очаква имената ви да се покрият със слаба!
Джели стрелна с очи сержант Милиачо, командира на първо отделение.
— Пет минути за Отчето — обяви той.
Някои от момчетата излязоха от редиците, пресякоха и коленичиха пред Милиачо, и не само онези, които изповядваха неговата вяра, а ведно — мюсюлмани, християни, агностици и евреи. Той обръщаше сърцето си към всеки, който искаше да бъде осенен от божието слово преди десанта. Чувал съм да разказват, че имало военни команди, чиито свещеници не воювали заедно с другите, но никога не ми е било ясно как подобни падрета могат да работят във войската. Имам предвид, как един свещеник може да благослови нещо, което не желае да извърши сам? Във всеки случай, в Моторизираната Пехота всеки се спуска и всеки воюва — Капеланът и готвачът също.
Скоро тук нямаше да остане нито една „луда глава“ — освен Дженкинс, разбира се, и то не по негова вина.
Аз не отидох при падрето. Все се боях, че някой може да ме види как треперя, и че някак си Отчето би могло да ме благослови отдалеч, от мястото, където се намираше. Но той внезапно се доближи до мен, когато стана и последния коленичил воин и притисна шлема си към моя, за да може да ми говори поверително.
— Джони, — тихо каза той, — това е първото ти спускане като сержант.
— Да.
В действителност аз не бях още сержант, не повече, отколкото Джели беше офицер.
— Само това, Джони. Не се хвърляй на големи неща. Ти знаеш своята работа; свърши я. Просто я свърши. Не се опитвай да завоюваш медал.
— Благодаря, отче. Всичко ще бъде наред.
Той нежно добави нещо на непознатия за мен латински език, потупа ме по рамото и забърза обратно към своето отделение.
— Тен, млъкни, — изкомандва Джели и всички ние притихнахме.
— Взв-о-од!
— Отделение! — подеха като ехо Милиачо и Джонсън.
— По отделения — наляво и надясно — готови за спускане!
— Отделение! По капсулите! Изпълнявай!
— Групи! — трябваше да изчакам, докато четвърта и пета група се пръснат по своите капсули и да прекося до отсека за изстрелване, за да мога да скоча в моята капсула. Чудех се, дали онези старовремци са треперели, когато са се качвали в Троянския кон? Или само аз съм такъв? Джели провери херметичността на всеки от нас поотделно и собственоръчно ме запечата. Сетне се наведе към мен и каза:
— Не ставай глупав, Джони. Съвсем като на тренировка е.
Капакът се затвори над мен и аз останах сам. „Като на тренировка!“ Започнах да се треса, без да мога да се контролирам.
Тогава в слушалките ми се раздаде гласът на Джели, който звучеше по централната съобщителна линия:
— Контакт! Лудите глави на Рашчак… готови за спускане!
— Седемнадесет секунди, лейтенанте! — отзова се бодрото контраалто на корабния капитан. Вътрешно възнегодувах срещу нея за това, че нарече Джели „лейтенант“. За ваше сведение, нашият лейтенант беше мъртъв и вероятно Джели щеше да получи неговите пълномощия… но ние все още бяхме „Лудите глави на Рашчак.“
— Късмет, момчета! — добави тя.
— Благодаря, капитане.
— Затегнете коланите! Пет секунди.
Бях плътно пристегнат към седалката си — корем, чело, пищяли. Но треперех по-лошо от всякога.