Джонсън, нашият отдельонен командир, изкомандва:
— Второ отделение, преброй се!
— Група четвърта, пета и шеста, обадете се и доложете! — подех аз. Разнообразието от резервни мрежи, с които разполагаше новият ни модел комуникационни апарати, несъмнено осигуряваше по-маневрена и бърза система от връзки; Джели можеше да говори с всеки и преди всичко със своите отдельонни командири; те на свой ред можеха да повикат не само подчинените си, но и колегите си по отделения; а самият отряд можеше да се събере за броени секунди. Вслушвах се в обаждането на четвърта група, докато правех равносметка за останалите ми неизразходвани муниции и дори успях да метна бомба по една мърша, чиято глава заничаше иззад ъгъла. Скинът драсна панически и се ската някъде, аз — също. „Прочиствайте наоколо“ — беше казал шефът.
Четвърта група се суетеше с преброяването, докато накрая командирът им си спомни, че трябваше да попълни бройката на Дженкинс; пета група изтрака като сметало и аз вече предчувствах удоволствието от завръщането… когато повикването спря след номер четири от разчета на Ейс.
— Ейс, къде е Дизи? — обадих се аз.
— Млъкни — каза той. — Номер шести! Обади се!
— Шести! — отвърна Смит.
— Седми!
— Шеста група, Дизи Флорз отсъства — довърши Ейс. — Отивам на издирване.
— Един човек липсва — докладвах на Джонсън. — Флорз, шеста група.
— Липсва или е мъртъв?
— Не зная. Командирът на шеста група и помощник отдельонният командир отиват да го търсят.
— Джони, нека Ейс да се заеме с това.
Но аз вече не го слушах, така че не му отговорих. Затова пък го чух да докладва на Джели и чух ругатнята на Джели, който прокле целия свят. Искам да ме разберете правилно — не се натисках да получа медал — беше работа именно на помощник отдельонния командир да проведе издирването; той е търсачът, „последният човек“, излишният. Предназначен е за самотен лов и отрано влиза в числото на разходите. Командирите на групи си имат други функции. На практика помощник отдельонният командир не е необходим, когато отдельонният командир е жив.
Точно в този момент се почувствах необичайно излишен, почти похарчен, стори ми се, че не ми е съдено да се върна. Причината за това беше най-сладкият звук във вселената, този на сигналния фар, защото спускаемият модул, който трябваше да ни прибере, скоро щеше да се приземи и да ни позове обратно. По принцип повиквателният сигнал се изпраща от една автоматическа ракета-робот, която се изстрелва от извеждащия кораб, зарива се като сонда в почвата и започва да разпръсква тази сладка приветствена музика. Спасителната лодка пристига три минути по-късно и по-добре да си наблизо, защото този автобус не може да чака, а друг скоро няма да има.
Но ти не си отиваш на безопасно място просто ей тъй, не и когато има възможност пропадналият десантчик да е още жив. Така е прието при Лудите глави на Рашчак, както и в която и да е друга част на Мобилната пехота. Опитваш се да го издириш.
До мен достигна заповедта на Джели:
— Горе главите, момчета! Свийте кръга и се гответе за оттегляне. Не забравяйте, че трябва да пазите гърбовете си! Действайте!
И аз чух ласкавата мелодия на сигналния фар:
Колко близки на сърцето бяха тази музика и тези слова. Усещах сладкия привкус на мелодията върху устните си. Поисках да тръгна натам, но моят път лежеше в друга посока. Затова се насочих към Ейс, изразходвайки гранатите, „взривните хапчета“ и всичко останало, което ме теглеше надолу.
— Ейс, свърза ли се него?
— Да. Връщай се, безполезно е!
— Виждам тебе, но къде е той?
— Точно пред мен, вероятно на четвърт миля. Остави! Той е от моите хора.
Аз не отвърнах; просто кривнах леко наляво, за да настигна Ейс там, където според неговите думи се намираше Дизи.
И открих Ейс, застанал над него, няколко мърши лежаха убити и много други бягаха. Коленичих редом.
— Да свалим скафандъра му. Корабът ще бъде долу след броени секунди!
— Раната му е твърде тежка!
Погледнах и видях, че това беше истина — действително в бронескафандъра му имаше дупка и от нея течеше кръв. За да извършиш изтегляне на ранен, измъкваш го от бронята му… после просто го вдигаш на ръце и се чупиш надалеч. Един съблечен пехотинец тежи по-малко, отколкото снаряжението и мунициите, които трябва да изразходи.
— Какво ще правим?
— Ще го отнесем, както е — мрачно каза Ейс. — Хвани го здраво от лявата страна.
Той сграбчи пояса му отдясно и така изправихме Флорз на крака.