— Ами… документите показват, че той е изпълнявал длъжността отдельонен командир през последните два месеца. Оценките за неговата ефективност са положителни.
— Попитах те за твоята препоръка, мистър.
— Съжалявам, с… но аз никога не съм го виждал как си изпипва работите, когато е стъпил „на твърда почва“, така че не мога да дам обективно мнение; всеки може да имитира войник в салона за подготовка на скоковете. Смятам, че той е бил действащ сержант твърде дълго време; ние обаче не можем да го засилим при командния състав и да издигнем друг на негово място. Той трябва да получи тази трета нашивка, преди да се спуснем, или да бъде преместен, когато се върнем. Особено, ако има възможност за някакво космическо прехвърляне.
— За трети лейтенант си твърде щедър — изръмжа Блеки. — Много лесно раздаваш моите „черни гвардейци“ наляво и надясно.
Почервенях целият.
— Все пак аз настоявам, че това е слабото звено във взвода ми. Брамби трябва да бъде повишен или прехвърлен другаде. Не може да остане с новите нашивки на старата си работа, а ако някой друг бъде назначен над него, той вероятно ще бъде огорчен и тогава слабото място в колектива ми ще се превърне в дупка. Ако не може да получи друга наишвка тук, нека да отиде на подготовка за висши кадри. Така няма да бъде унижен и ще получи шанс да стане сержант в друга команда — вместо да се затрие тук.
— Наистина ли — Блеки едва не се разсмя. — След този майсторски анализ напрегни своята способност да правиш изводи още веднъж и ми кажи защо лейтенант Силва не прехвърли Брамби на друго място преди три седмици, когато бяхме отседнали в Санктор?
Бях мъчил вече ума си с този въпрос. Ако искаш да преместиш някого и си взел решение, използвай най-близката възможност, за да го отпратиш — и то без предупреждение; по-добре е и за човека, и за групата — поне така твърди учебникът.
— Лейтенант Силва беше ли вече болен по това време, капитане? — попитах.
— Не.
Нещата се връзваха.
— Капитане, препоръчвам Брамби за незабавно повишение.
Веждите му внезапно се събраха.
— Само преди минута ти се канеше да го отпратиш, след като го обяви за непотребен в субординационната верига.
— Е, не съвсем. Казах, че трябва да изберем или едното, или другото — но не знаех кое от двете. Сега вече зная.
— Продължавай.
— Лейтенант Силва е бил способен офицер и…
— Хмм! Мистър, за твое сведение „бързият“ Силва има ненадмината поредица от „Отличен — Препоръчва се за повишение“ във военното си досие.
— Знаех, че е свестен офицер — отсякох аз, — защото наследих от него един отличен взвод. Добрият офицер би могъл да не издигне своя човек поради… е, поради много причини. И все пак би оставил доводите си в писмена форма. Но в този случай, ако той не е имал възможност да препоръча Брамби за сержант, тогава той не би го държал в групата си. По-скоро веднага би го преместил от кораба или би го разменил. Но не го е сторил. Следователно аз вече зная, че е възнамерявал да повиши Брамби. — Помълчах и после добавих замислено: — Не мога само да разбера защо не е задвижил нещата преди три седмици, когато Брамби би могъл да сложи третата си нашивка през отпуската.
Капитан Блекстоун се усмихна.
— Все още не си спечелил доверието ми, че си способен.
— С-с… Извинете, но не ви разбрах?
— Няма значение. Ти вече показа за какво те бива и аз не очаквам от един току-що излюпен кадет да знае всички тънкости. Но слушай внимателно и се учи, синко. Докато продължава тази война, никога не повишавай в чин някого непосредствено преди завръщането на екипажа в Базата.
— А защо не, капитане?
— Ти спомена нещо да изпратим Брамби в отдела по кадрите, ако нямаме намерение да го повишим. Но именно това е мястото, където той щеше да отиде, ако го бяхме повишили преди три седмици. Ти не знаеш колко гладна е тази подофицерска служба за новоподготвени кадри. Един печен сержант сега се цени колкото офицер, а може би и повече. Порови се из архива ни, прегледай пристигналите съобщения; там ще откриеш депозирано и едно официално искане до нас да доставим двама сержанти в отдела за преназначение. Само защото единият ни взводен сержант беше изпратен в кадетския корпус и мястото на единия от отдельонните командири отдавна е свободно, аз бях в състояние да им откажа, като обосновах отказа си с обяснението, че не разполагаме с пълен личен състав. Това е сурова война, синко, и тя си има свои правила.
На лицето му се изписа гримаса.
— Отделът за преназначение ще ти отмъкне най-добрите хора, ако не ги пазиш както трябва.