Той извади два листа хартия от чекмеджето си:
— Ето…
Единият представляваше заявление от Силва до капитан Блеки, в което се препоръчваше Брамби за сержант; то носеше дата от преди един месец.
Другият лист се оказа поръчителство на името на Брамби за повишение в сержантско звание. Датата сочеше, че е било попълнено един ден след като напуснахме Санктор.
— Това удовлетворява ли те? — попита ме Блеки.
— О, да. И още как.
— Очаквах от теб да откриеш слабото място в твоя взвод и да ми кажеш какво трябва да се предприеме. Доволен съм, че успя, макар и не напълно, защото един опитен офицер не се нуждае от подсказване и сам би направил своя анализ въз основа на служебните документи. Няма значение, и това е начин да се придобие опит. А сега напиши едно заявление за служебно повишение, подобно на това на Силва, с вчерашна дата. Кажи на своя взводен сержант да предаде на Брамби, че си го предложил за трета нашивка — и недей споменава нищо за Силва. Не си знаел, когато си дал препоръката, и толкоз. Когато Брамби положи клетва пред мен, аз ще му кажа, че и двамата негови офицери са го препоръчали независимо един от друг. Сигурен съм, че това ще повиши настроението му. О’кей, има ли още нещо?
— Ами… не по организацията, освен ако лейтенант Силва не е планирал да повиши и Наиди, заместника на Брамби. Не знам дали твоята политика е да държиш местата на личния състав да бъдат винаги попълнени изцяло или не?
— Би могло да повишим и други — съгласи се Блеки. — Ти и аз сме наясно, че някои от тези младежи няма да имат в бъдеще много дни, на които да се порадват. Само запомни, че ние не изпращаме никого в кадетски корпус, преди да е участвал в битка. При Черните гвардейци на Блеки такива неща не се случват. Обсъди възможните кандидатури за корпуса със своя взводен сержант и ме уведоми. Друго?
— Притеснявам се и за костюмите, капитане.
— Аз също.
— Не зная как стоят нещата в останалите взводове, но с петима новобранци, които още не са се адаптирали, плюс четири повредени скафандъра и още два, показали неизправност при проверката през миналата седмица, аз не виждам как Куна и Навар могат да подготвят такова количество скафандри, да преминат през рутинните тестове и да свършат с всички технически дреболии до планираната дата. Дори и да не изникне някоя непредвидена неприятност…
— Винаги възникват ядове в последния момент.
— Така е. Разполагаме само с двеста осемдесет и шест човекочаса за загряване и приспособяване на костюмите, плюс сто двадесет и три часа за рутинни проверки. Боя се, че настройката ще ни отнеме повече време.
— Какво смятате да предприемете в такъв случай? Другите взводове биха ви помогнали, но аз се съмнявам, че те ще привършат със своите скафандри преди определения срок. Не чакайте подкрепа от Росомахите; по-вероятно е да се наложи ние да им оказваме помощ.
— Не зная какво ще си помислите за предложението ми… но когато бях ефрейтор, аз бях помощник на сержанта по снабдяването и въоръжението и мисля, че поназнайвам нещичко от механика на поддръжката.
— Продължавай.
— Искам да кажа… смея да се надявам, че ще мога да взема дейно участие както в размразяването на новите костюми, така и при извършването на рутинните проверки; вярвам, че ще успея да облекча служебните главоболия на Куна и Навар.
Блеки се облегна назад и се усмихна.
— Мистър, в полка едва ли ще се намери някой, който да забрани на офицера да си изцапа ръцете. Споменавам това, защото някои „млади господинчовци“, които биват изпращани при мен, често са на друго мнение по въпроса. Добре, нахлузвай някакъв работен комбинезон — няма нужда да оплескаш униформата си заедно с ръцете. Преди това обаче иди и намери взводния си сержант, кажи му за Брамби и му заповядай да подготви няколко препоръки за запушване на пролуките в командния състав, в случай че реша да потвърдя твоето предложение за Брамби. После му обясни, че си решил да употребиш всичкото си време и умение за уреждане на снабдяването и въоръжението и че искаш той да поеме останалите ти задължения. Предай му, че ако възникнат някакви неочаквани усложнения, би могъл да те открие в оръжейния склад. Не му съобщавай, че си се допитал до мен — просто му разпореди как да действа. Разбра ли ме?
— Да, с-с… Разбира се.
— О’кей, стори го тогава! Докато минаваш през стаята за игра на карти, предай, моля те, моите почитания на Ръсти и му кажи да довлече ленивото си туловище тук.
Никога не съм бил толкова зает, колкото през следващите две седмици — дори и когато бях в новобранския лагер. Да работя като механик по артилерийското снабдяване и въоръжението в продължение на десет часа дневно не беше всичко, което вършех. Нямаше как да се отърва и от заниманията по математика, след като шкиперът ми я преподаваше. Храненето ми отнемаше колко… да кажем час и половина на ден. Към всичко това трябва да прибавим и дребните задължения около собственото ми животуване — бръснене, къпане, пришиване на липсващи копчета към униформите ми, плюс опитите ми да открия главния технически надзорник, да го принудя да отключи пералнята, та да мога да измъкна чистите униформи десет минути преди началото на проверката. Един неписан закон на флотата гласи, че съоръженията й се намират под ключ винаги, когато са ти най-необходими.