Подготовката за караулна служба, строевия преглед, инспекциите, минимумът от ежедневни взводни задължения ми отнемаше поне още час. Но наред с това аз бях и „Джордж“. Всяка бойна част си има своя „Джордж“. Той е най-младият офицер, когото товарят с изпълнението на извънредни поръчения и всевъзможни второстепенни дейности. Отговарях за физическата подготовка и прегледа на пощата, бях рефер на корабните състезания, училищен инспектор, събирач на фондовете за спомагателната каса; попечител на регистрационните дневници, наглеждах склада и менюто на войниците и така нататък до безкрайност, докато всичко не ми опротивя напълно.
Рижавият Греъм беше „Джордж“, докато щастието не му се усмихна и той не прехвърли тази „длъжност“ на мен. Но усмивката изчезна от лицето му, когато настоях за пълна инвентаризация на всичко, за което трябваше да отговарям отсега нататък. Той отсече, че ако нямам достатъчно здрав разум да повярвам на офицерската му дума, то тогава една непосредствена заповед от негова страна сигурно би повлияла на дръзкия ми тон. Аз изпаднах в мрачно настроение и му казах да ми предаде нареждането си в писмен вид — със заверено копие, така че оригиналът да остане на съхранение у мен, а дубликатът да отиде при командира на частта.
Рижавия гневно ми обърна гръб — дори и един втори лейтенант не е толкова глупав, че да издаде подобна писмена заповед. Конфликтът с него ме разстрои, тъй като Греъм ми беше съквартирант и все още играеше ролята на мой домашен даскал по математика, но тъй или иначе накрая все пак проведохме заедно инвентаризацията. Лейтенант Уорън ми се скара, че съм бил дребнав до педантизъм, но отвори касата си и ми позволи да проверя неговите регистрационни дневници. Капитан Блекстоун отключи своя сейф без никакъв коментар и аз така и не разбрах дали одобряваше моята пунктуалност, или не.
Дневниците бяха наред, но имуществото не излезе в наличност. Бедният Греъм! Той беше приел на доверие бройката от своя предшественик и сега се оказваше, че има липси — а другият офицер не просто се бе преместил някъде другаде, той беше мъртъв. Греъм прекара една безсънна нощ (аз също), а на заранта отидохме при Блеки и му казахме истината.
Блеки го сгълча здраво, после прегледа списъка на липсващите вещи и намери начин да изкараме повечето от тях „загубени при бойни действия“. Това намали липсите на Греъм до заплатата му за няколко дни, но за назидание Блеки го остави на същата работа, като по този начин отложи разчистването на сметките между нас за неопределено време.
Не всички задачи на „Джордж“ бяха свързани с толкова много главоболия. Нито веднъж не се събра военен съд на борда (където „Джордж“ обикновено поема на плещите си функцията на обвинител); в добрата бойна част просто не се стига до съдебни процеси. Нямаше поща за проверяване, тъй като корабът се намираше в трансмисията на Червенков; никой не изпращаше и не получаваше писма. Физическата подготовка възложих на Брамби, а рефер на корабните състезания ставаше „който падне“. Храната ни беше отлична; аз парафирах менютата и понякога инспектирах корабната кухня, т.е. получавах по един сандвич, без да свалям работния комбинезон, когато бачках до късно в оръжейната. Курсовете за водене на кореспонденция ми донесоха много грижи, тъй като малцина бяха продължили своето образование след войната — но аз прехвърлих тази си функция на моя взводен сержант, а всички останали документи отидоха на съхранение при неговия флотски помощник.
Въпреки това задълженията на „Джордж“ поглъщаха всеки ден около два часа от времето ми — нали бяха в изобилие, колкото и да ги раздавах, винаги оставаше по нещо и за мен.
Върху ми се бяха струпали толкова ангажименти, че от тях ми идваше нанагорно. Сами виждате докъде ме водеше това — десет часа в оръжейната, три часа математика, хранене час и половина лично време един час, още един час за лични нужди, два часа „Джордж“, осем часа сън; всичко двадесет и шест часа и половина. За съжаление нашият кораб вече бе напуснал Санктор, където имаше двадесет и пет часово денонощие. Веднага щом отпътувахме, ние се върнахме към Гринуичкия стандарт и земния календар. Единствената почивка пак си оставаше времето за сън. Веднъж след полунощ както обикновено си седях в стаята за игра на карти и залягах упорито над поредната математическа главоблъсканица, когато капитан Блекстоун внезапно влезе вътре.