От новите си съюзници, Скиновете, узнахме, че много от нашите безследно изчезнали бойци са били пленени живи — надявахме се те да са хиляди, но бяхме сигурни само за стотици. Разузнаването ни уверяваше, че пленниците биват отвеждани на Клендату. Дървениците изпитват същото любопитство към нас каквото и ние към тях — една раса от индивиди, която е в състояние да строи големи градове, да управлява космически кораби и да поддържа собствена армия. Ние може би сме по-загадъчни за едно колективно същество, отколкото то за нас.
Каквато и да беше истината, ние искахме да си върнем всички тези пленници!
Може по строгата логика на вселената това да е някаква наша слабост. Възможно е някоя раса, която не се грижи особено за своите индивиди поотделно, да използва тази характерна човешка черта, за да ни изтреби. Мършите са хуманисти в незначителна степен, а както изглежда, на Дървениците им е съвсем чуждо състраданието към себеподобните. За тях то е по-скоро досаден недостатък. Никой никога не е виждал една Дървеница да се притече на помощ на друга, която е ранена. Те си сътрудничат в боя, където са съвършено синхронизирани в действията си, но техните бойни единици биват изоставяни в момента, в който се окаже, че вече са безполезни.
Поведението на хората е по-различно. Не сте ли виждали вестникарски заглавия от типа на: ДВАМА ЗАГИВАТ ПРИ ОПИТ ДА СПАСЯТ ДАВЕЩО СЕ ДЕТЕ. Ако един човек се загуби в планината, стотици се отправят да го търсят и често пъти двама или трима от търсачите не се завръщат. И при всеки следващ път, когато някой се загуби, също толкова доброволци тръгват по дирите му.
Странна от гледна точка на резултатите аритметика… но съвсем човешка. Ще я откриете в целия ни фолклор, във всички човешки религии и цялата ни литература — убеждението на вида, че когато един човек се нуждае от помощ, останалите не бива да пресмятат цената за спасението му.
Слабост? Може би това е уникалната сила, която е в състояние да съхрани хората като вид в Галактиката.
Слабост или сила, Дървениците не я притежават; нямаше никакъв изглед да заменим техни воини срещу наши.
Но в колективната полиархия на мравешките съобщества някои касти са ценени по-високо от останалите и в това бе надеждата на военните ни психолози. Ако успеехме да заловим някой от „мозъците“ на Дървениците жив и невредим, ние бихме имали шанс за една удачна размяна.
Да предположим, че хванем някоя царица!
Каква ли е разменната стойност на една царица? Цял полк пехотинци? Никой не знаеше, но Бойният план ни нареждаше на всяка цена да пленим „царски особи“, „мозъци“ или „царици“, като се залагаше на това, че бихме могли да ги разменим впоследствие за човешки същества.
Във връзка с операция „Царска особа“ се налагаше да разработим нови методи — как да слизаме в дупките, как да принуждаваме Дървениците сами да излизат изпод земята, как да ги побеждаваме с конвенционално оръжие, без да прибягваме до тоталното им унищожение. В двубоите на повърхността десантчиците ни превъзхождаха войните на Дървениците; кораб срещу кораб нашата Флота бе по-добра от тяхната. Досега обаче ние не бяхме извадили късмет при опитите си да проникнем навътре в техните тунели.
Ако не успеехме да разменим пленници на равни начала, тогава все пак трябваше: а) да спечелим войната; б) да направим това по начин, който да ни даде възможност да спасим своите хора или в) имаше и такъв вариант, колкото и неприемлив да беше — да погинем и да загубим всичко. Планета П беше на практика пробен тест, чрез който да определим как бихме могли да достигнем врага под земята.
Инструкциите бяха прочетени на всеки десантчик и бяха повторени дословно по време на хипнотичната подготовка. Макар всички да знаехме, че операция „Царска особа“ си поставя за основна цел евентуалното спасение на нашите колеги, ние бяхме информирани също така, че на планета П няма човешки пленници тя никога не е била атакувана от хората. Така че нямаше причина да се престараваме с неистовата надежда, че можем лично да спасим някого и да бъдем наградени с медал за тази заслуга. Това бе само поредният лов на Дървеници, съпровождан с огромна концентрация на военна сила и с използване на нови способи за водене на бой. Ние трябваше да прочистим тази планета като лукова глава — люспа по люспа, докато не се уверим, че всички Дървеници са били изровени от дупките им.
Флотата вече беше покрила с огън и жупел островите и неокупираната част от континента, пребръщайки ги в пързалка от радиоактивно стъкло; можехме да се заемем с Дървениците, без да се притесняваме за своя тил. Флотата поддържаше и един широкообхватен постоянен патрул на орбита в подстъпите към планетата. Бойните кораби ни охраняваха и ескортираха транспортните средства, а флотското разузнаване държеше под наблюдение повърхността, за да бъдем сигурни, че Дървениците няма да се появят зад гърба ни, независимо от прикритието.