Ако имаше прекалено много дупки… е, добре, аз бих могъл инцидентно да разора няколко, като ги засипя с бомби и да накарам момчетата да се концентрират върху наблюдението на останалите. Един редник в обикновен скафандър може да покрие много голям парцел от общата площ, ако му се наложи да се сражава, но е в състояние да наблюдава съсредоточено само един обект в точно определен момент; той не е свръхчовек.
И така, аз се втурнах няколко мили напред, като зовях взводния командир на Херувимите, разнообразявах издирванията си с повиквания на „които и да е“ офицер от Херувимите и им подавах моя разпознавателен сигнал (пи-пип-пи-пи), а накрая изпращах и позивни до „Страж“, но така и не получавах никакъв отговор, въпреки цялата си активност… Мъртва тишина. Най-сетне шефът си направи труда да ми се обади:
— Момче, ти проглуши цялата Галактика! Прекрати тоя шум и превключи на общата съобщителна честота.
Започнах да му обяснявам ситуацията, но Блеки ми нареди да се откажа от опитите да открия командира на Херувимите в Квадрат Блек 1. Там нямало никои от офицерите. Е, можело и да е останал жив някой от сержантския състав, но командната верига била прекъсната.
Съгласно учебника някой непременно трябваше да попълни тяхното място — при положение, че бяха пропаднали твърде много звена от веригата.
Капитан Чанг се беше впуснал в акцията заедно с трима от своите офицери; досега бяха открили само един от тях (моят бивш съученик Ейб Моис) и Блеки се мъчеше да разбере от него какво е положението. Ейб не се оказа особено ценен източник на информация. Когато се включих към техния разговор на съобщителната честота и се представих, Ейб реши, че аз съм неговият батальонен командир и задъхвайки се, подхвана един почти сърцераздирателно подробен доклад, при което ни засипа с безполезни подробности.
Блеки го прекъсна и ми заповяда да продължа да действам, като изхождам от конкретната обстановка.
— Забрави за плана. Ситауцията е такава, каквато я виждаш, така че разходи се наоколо и се огледай още.
— Добре, шефе! — аз се стрелнах с максимална бързина към най-отдалечения край, в който се намираше ключовата позиция, със закотвен към нея радиомаяк и след първия отскок отново превключих честотите с рязко движение на главата си:
— Сержант! Какво става със сигналния фар?
— Няма къде да го поставим, сър. Там сега има един съвсем пресен кратер в мащаб шест единици.
Подсвирнах. Кратер с такъв размер би могъл да погълне цял кораб. Един от капаните, които Дървениците използваха срещу нас, бяха наземните мини. (Те почти никога не прибягваха до ракети, изстрелваха ги по изключение само от корабите си в космоса.) Ако си близо до мястото на взрива, земният удар ще те достигне; ако се намираш във въздуха, когато някоя от тях избухне, ударната вълна може да повреди жироскопите ти и да извади костюма ти от строя.
Никога не съм чувал за кратер, чийто размер да надхвърля шест единици по измервателната скала. Теорията гласеше, че Дървениците не се осмеляват да използват толкова мощни експлозии, защото трусовете могат да повредят пещерните им поселения.
— Опитай се да поставиш един временен сигнален маяк на мястото на предишния — казах аз. — Когато си готов, съобщи на отдельонните и груповите командири.
— Вече го направих, сър. Ъгъл едно-едно-нула, мили една, точка три. Пи-пип. За да уловите сигнала му, трябва да вземете три-три-пет от мястото, където сте сега.
Гласът му звучеше спокойно като на сержант-инструктор на строева подготовка и аз се запитах дали не бях допуснал нотки на напрежение при произнасяне на собствените си реплики.
Открих визуално потвърждение на думите му върху монитора си, точно над лявата ми вежда се отбелязаха една дълга и две кратки.
— О’кей. Виждам, че групата на Куна е развърната наблизо на позиции. Освободете я и я изпратете с ново назначение — да патрулира около кратера. Изравнете териториите — ще се наложи Брамби да навлезе с още четири мили в дълбочина.
Помислих с досада, че на всеки мой човек вече му се налагаше да контролира по четиринадесет квадратни мили; ако ме принудеха да намажа маслото още по-тънко на филията, т.е. да увелича разпръсването, на всеки от хората ми щяха да се паднат по седемнадесет квадратни мили. А Дървеницата може да изскочи от дупка с широчина пет фута.
— Колко „горещ“ е кратерът? — попитах.
— Външните му ръбове са кехлибареночервени. Не съм се спускал в него, сър.
— Остани отвън. Сам ще го проверя по-късно.
Кехлибареночервеното би убило един незащитен човек, но един рейнджър в пълно бойно снаряжение може да издържи вътре доста време. Щом имаше силна радиация по краищата, то дъното без съмнение представляваше геена огнена, която би изпържила очите на всеки.