Выбрать главу

— Обади се на Наиди да повика Малан и Бьорк обратно около Кехлибарената зона и да им нареди да поставят там наземните подслушватели.

Двама от моите петима новобранци бяха в първа група.

Новобранците са като куклите: обичат да си навират носовете навсякъде.

— Кажи на Наиди, че ме интересуват две неща: движението вътре в самия кратер… и звуците в почвата около него.

(Ние не бихме изпратили хора в една дупка, която е толкова опасна, че би ги облъчила с убийствена доза радиация. Но Дървениците биха го сторили без никакви задръжки, ако знаят, че така ще могат да ни достигнат.)

— Нека Наиди ми докладва, когато Малан и Бьорк привършат. Искам да кажа — да докладва на теб и на мен.

— Да, сър.

Моят взводен сержант помълча и после внезапно попита:

— Може ли да направя едно предложение?

— Разбира се. И следващия път предлагай, без да искаш разрешение.

— Навар спокойно ще се справи с остатъка от първо отделение. Сержант Куна би могъл да поеме групата при кратера и да освободи Наиди, който да следи циферблата на наземния подслушвач.

Знаех какво имаше предвид. Наиди беше отскоро ефрейтор, никога преди това не беше командвал група в бой и едва ли бе разумно да държим тъкмо него до епицентъра, може би най-опасната точка в квадрат Блек 1; той искаше да върне Наиди поради същата причина, поради която аз изпращах новобранците назад.

Чудех се дали се досещаше за какво точно си мислех в момента.

Сержантът използваше костюма, който беше носил като щабен служител в батальона на Блеки и разполагаше с една комуникационна честота в повече от мен.

Блеки вероятно беше подключен и от време на време слушаше тази извънредна честота. Очевидно моят взводен сержант не бе съгласен с дислокацията на взвода. Ако не приемех неговия съвет, следващото нещо, което щях да чуя в слушалките си, щеше да бъде острият глас на Блеки:

— Сержант, поемете взвода. Мистър Рико, освобождавате се от командването.

Но, дявол да го вземе, един ефрейтор, на когото не е позволено да командва групата си, на практика не е никакъв ефрейтор… и един взводен командир, чиято дума не важи пред неговия взводен сержант, е само празен костюм!

Не бях разсъждавал преди върху това. Мисълта припламна в главата ми за миг и аз почти без пауза отвърнах:

— Не мога да изпратя един ефрейтор да се занимава с дреболия, която може да свърши и новобранец. Нито да позволя на един сержант да бъде квачка на четирима редници и на още един, който само на теория изпълнява длъжността ефрейтор.

— Но…

— Чакай! Искам караула край кратера да се сменя всеки час. Трябва колкото може по-скоро да се направи патрулна проверка на целия район. Командирите на групи да отбележат местонахождението на всеки подземен тунел, за които е докладвано и чрез радиомаяка да установят контакт с отдельонните командири, взводния сержант и взводния командир, така че последните да могат да ги забележат веднага щом наближат до тях. Ако няма толкова много дупки, ще поставим часови до всяка — но това ще реша по-късно. После отново бавно и щателно претърсете целия участък. Потърсете онези дупки, които сте пропуснали при първия оглед. Помощник командирите на групи нека да използват на този етап радари и техника за инфраспектрален анализ. Командирите на групи трябва непрестанно да получават сигнали, които да указват разположението на всеки от хората им. Не пропускайте и чуждите сигнали — може да се натъкнете на ранени от Херувимите. Но не се втурвайте да помагате на никого без разрешение, първо трябва да изясним дали наблизо няма скрити Дървеници.

— Да, сър.

— Има ли още нещо?

— Само едно — отвърна той. — Мисля, че групите трябва да използват газовите си маски при това първо преминаване.

— Много добре, нека стане така.

Неговото предложение бе разумно, тъй като температурата на въздуха над повърхността бе много по-ниска от тази, която Дървениците поддържат в своите тунели; един отвор на дупка, дори и да е с камуфлажно покритие, при инфрачервено наблюдение щеше да покаже въздушна струя подобна на гейзер. Взрях се в моя монитор.

— Момчетата на Куна са почти до целта. Започвайте представлението!

— Слушам, сър.

Превключих на общия честотен обхват и продължих да се движа по посока на кратера, като същевременно изслушвах накратко всеки от преките си подчинени. В същото време моят взводен сержант направи промяна в предварителния план — отклони една група и я насочи към кратера, накара останалата част от първо отделение, разделена на две групи, да се върне назад и да се разпръсне из поверената ни площ, а второ отделение изпрати на патрулна проверка, както беше планирано предварително, като увеличи обхвата на техния оглед с четири мили; настигна групата, която се съсредоточаваше около възловия кратер и даде своите наставления; сетне се насочи пак към отдельонните командири за доста дълго време, за да им предостави данните на новия сигнален фар, по който да се ориентират отсега нататък.