Выбрать главу

Той разпредели всички със завидната елегантност на полкови барабанчик на военен парад и същевременно по-бързо и с по-малко думи, отколкото бих могъл аз например. Да приведеш в изпълнение една обстойна заповед, когато си оборудван с енергиен костюм и когато взводът ти е разпръснат на много мили разстояние, е далеч по-трудно, отколкото да проявиш сержантските си умения на плаца, където от теб се изисква само да демонстрираш предвзета парадност. Нарежданията ти по време на сражение трябва да бъдат точни, иначе рискуваш да издухаш главите на своите колеги от раменете им… или както е в този случай, обхождаш една част от терена два пъти, а пропускаш друга.

Началникът на строя има на разположение само един радарен монитор — той може да вижда с очите си онези, които са близо до него. Аз слушах и заедно с това наблюдавах сигналите на собствения си монитор. Те пропълзяваха покрай лицето ми като светулки и оставяха изящни линии подире си. „Пълзяха“, защото дори едно движение с четиридесет мили в час изглежда като пълзене, когато разпиляното на двадесет мили по права линия военно формирование се събира на един екран, който си длъжен да следиш непрекъснато.

Подслушвах всички едновременно, защото исках да узная дали промените в обстановката щяха да предизвикат някакви търкания в групите.

Нямаше обаче никакви разногласия. Куна и Брамби дадоха своите вторични команди — и замлъкнаха. Ефрейторите пропяваха едва когато трябваше да се проведат нови маневри. Отдельонните командири се обаждаха само за да направят откъслечни поправки на координатите и интервалите на придвижване или при подравняването. Редниците не проронваха нито дума.

Чувах дишането на петдесетте мъже подобно на затихващия шепот на плискащи се вълни, нарушаван само от най-належащите заповеди, формулирани съвсем лаконично. Блеки бе прав; сержантът бе предал взвода в ръцете ми „настроен като цигулка“.

Те нямаха нужда от моята особа! Можех да си вървя вкъщи; моят взвод щеше да се справи също толкова добре и без мен.

А може би дори и още по-добре.

Не бях сигурен, че постъпих разумно, като не изпратих Куна да дебне около кратера; ако възникнеше някаква неприятност и „бебешкото креватче“ с двамата новобранци, което бях оставил там, пострадаше, извинението, че съм действал „съгласно учебника“ едва ли щеше да има някаква стойност пред военния трибунал. Нима можеш да се оправдаеш: Вярно е, че ги изпратих на сигурна смърт, но за сметка на това поне ги пречукаха точно според правилата.

Чудех се дали при Лудите глави нямаше някое вакантно място за сержант.

По-голямата част от Квадрат Блек 1 беше плоска като прерията около лагера „Къри“ и още по-безплодна. Бях благодарен за това; то ни позволяваше да съзрем от разстояние излизащите изпод земята Дървеници и да ги унищожаваме, без да им дадем възможност да се окопитят. Ние бяхме разпръснати толкова нашироко, че разстоянията от четири мили между хората ми не им позволяваха да претърсват масирано; изминаваха около шест минути между вълните на всеки от бързите ни обходи. Прекрасно разбирах, че се бяхме разредили повече, отколкото трябваше; всяко място можеше да остане извън наблюдение поне за три или четири минути между отделните патрулни вълни и цяла сюрия Дървеници да изпълзят от някоя незначителна наглед дупка през този кратък промеждутък от време.

Радарът може да вижда по-далеч от окото, разбира се, но няма неговата разделителна способност и, за съжаление, не можехме да разчитаме само на него.

В допълнение към това трябва да прибавя, че ние не се осмелявахме да използваме никакви други оръжия освен с избирателен и малък радиус на действие — прекалено много от нашите колеги бяха разпилени във всички посоки около нас. Ако някоя Дървеница изпълзеше навън, сигурно бе, че не много далеч зад нея щеше да има капсулен рейнджър. Едва ли би могъл да я поразиш с по-мощно военно средство, без да засегнеш някого от своите. Това рязко ограничава избора на оръжия, с които можеш да си послужиш. В тази операция само офицерите и взводните сержанти бяха снабдени с ракети, но ние не очаквахме те да ги използват. Ако някоя ракета не успее да открие своята цел веднага, тя има неприятния навик да продължи да търси, докато не открие нещо подходящо… и тогава престава да различава приятеля от врага; електронният мозък на малките ракети слабо се отличава от кокошия.