Но от друга страна флотският стрелец не беше съвсем прав за нашето „шляене“; имаше петдесет и три костюма с енергийно оборудване, които ни бяха зачислени за контрол, обслужване и презареждане, които трябваше да се поддържат между спусканията, да не говорим за оръжията и специалната екипировка. Понякога Милиачо при проверката на някой костюм установяваше, че от него вече нищо не става, Джели го подкрепяше и щом корабният инженер по оръжията лейтенант Фарли обявеше, че и той не би могъл да го поправи, поради липса на съоръжения на базата, от складовете биваше изваждан нов костюм, който трябваше да се превърне от „студен“ в „горещ“ — един изтощителен процес, изискващ повече от денонощие, без да броим времето, отделено за донатъкмяването му от човека, който ще го използва.
Въобще, бяхме заети.
Но ние също така се и забавлявахме. Между екипажите често се провеждаха състезания и развлечения, като се почне от играта на карти и се свърши с организираните прояви на нашия джазбенд — най-добрият оркестър на няколко светлинни години оттук (и единственият може би). На тромпета свиреше сержант Джонсън, които водеше останалите гладко и сладко както при изпълнението на химни, така и при музикален съпровод на приятелски срещи за отдих. След едно от тези изпълнени с безгрижно отпускане и дружеска топлота партита, взводният механик Арчи Кембъл изработи един модел на „Роджър Йънг“ за капитана на кораба и всичкии ние се подписахме, Арчи гравира подписите ни на металопластиката, а върху табличката в основата бе издълбан надпис: „На изключителния пилот Ивет Деладрие, с благодарности от Лудите глави на Рашчак“. Ние я поканихме да похапне с нас и нашата джаз-банда свири по време на празничната трапеза, след което най-младият редови й поднесе подаръка. Тя се просълзи и целуна щастливеца, целуна също и Джели и той се изчерви.
След като получих нашивките си, ми се наложи да си изясня отношенията с Ейс, защото Джели държеше да изпълнявам длъжността помощник отдельонен командир, а това вече беше прекалено. Човек трябва да се изкачва постепенно по служебната стълбица, а не да прескача през едно стъпало; съгласно реда аз трябваше да стана командир на група, вместо да бъда назначен, от войник за поръчения и помощник групов командир, да изпълнявам функцията на ефрейтор и помощник отдельонен командир. Джели прекрасно знаеше това, разбира се, но на мен ми беше ясно, че той се опитваше да съхрани йерархията на частта колкото е възможно по-близо до този вид, който тя имаше, когато лейтенантът беше все още жив — ето защо той остави по местата им своите групови и отделъонни командири.
Така че пред мен стоеше един деликатен проблем, с който трябваше да се справя сам: тримата ефрейтори на длъжността командир на група, които се оказаха под мое разпореждане, в действителност имаха по-голям авторитет от мен. Но ако сержант Джонсън си навлече белята при следващото спускане, ние не само ще загубим един талантлив готвач, ами това ще ме остави да командвам сам цялото отделение, т.е. няколко бойни секции. Не трябва да има и сянка от съмнение у подчинените ти, когато издаваш една заповед, не и в бой; длъжен бях да разсея всички възможни съмнения преди следващия десант.
Проблемът беше Ейс. Той беше не само най-старият, но и най-опитният и уважаван ефрейтор, истински професионалист. Ако Ейс ме приемеше, нямаше да имам никакви затруднения с останалите.
Досега не бях имал неприятности с него на борда. Заедно се бяхме опитали да спасим Флорз и се надявах това да му повлияе, но той продължи да се отнася към мен с безразличие. От друга страна, нямаше нищо, което да създаде конфликт между нас; нашите дейности на кораба не ни събираха на едно място, освен по банални поводи, каквито са дневното хранене и застъпването на пост. Но аз усещах, че той не се отнасяше към мен като към човек, от който може да получава заповеди.
Потърсих го веднъж по време на часовете за отдих. Той лежеше в койката си и четеше книгата „Звездните рейнджъри срещу Галактиката“ — доста сносна историйка, но те кара да се усъмниш как е възможно една бойна част да има толкова много приключения и толкова малко неудачи. Корабът ни все пак разполагаше с добра библиотека.