Независимо от изброените предимства обаче, тя практически не се е развила след този прекрасен старт. Може би защото не се радва на високото ниво на естествената радиация, характерно за Земята; освен това мутациите са непознато явление на тази планета.
Най-типичната и високоразвита форма на растителната еволюция на Санктор е един твърде примитивен вид гигантска папрат; а най-висшият животински вид е някакво прото-насекомо, което дори не умее да създава собствени колонии. Не говоря за пренесената и засадена земна флора и фауна — нашите растения прихващат лесно и бързо изтласкват местната растителност.
Със своето закърняло естествено развитие, сведено почти до нула поради липсата на радиация и последвалия почти нездравословно нисък ръст на мутациите, местните форми на живот просто не са имали никаква прилична възможност да еволюират и не са достатъчно устойчиви, за да се конкурират. Генотипът им не се е изменил относително дълго време; те не са достатъчно приспособими — все едно да бъдеш принуден да разиграваш едни и същи карти на бридж отново и отново цяла вечност, без никаква надежда да изтеглиш печелившия коз.
Додето са си съперничили помежду си, двубоят им е бил без особено значение — една борба на недоносчета срещу недоносчета. Но когато бяха въведени онези земни сортове, еволюирали в условията на нормално висока радиация и оцелели при свирепа вътревидова борба, местната растителност бе декласирана.
Всичко, което разказах по-горе, прилича на лекция по биология… но един високочел учен от изследователската станция, с който обсъждахме тези проблеми, ми зададе въпрос, на който не се почувствах достатъчно компетентен да отговоря: какво мисля за хората, които бяха колонизирали Санктор?
Не транзитните пасажери като мен, а колонистите, които живеят на тази планета, много от които са родени тук, и чиито потомци може би ще населяват Санктор още хиляда поколения напред. Никой от тях не е заплашен от радиация; напротив, левкемията и някои видове рак са им почти непознати. Икономическото положение по настоящем е изцяло в тяхна полза; когато засадят нива със земна пшеница, няма нужда дори да я плевят. Земната пшеница измества всички хилави местни растения.
Но потомците на тези колонизатори няма да еволюират. Поне не много. Този учен тип ми обясни как санкторската раса би могла да се подобри в генетично отношение посредством притока на нова имигрантска кръв чрез смесването на генетичните модели, които те вече притежават по пътя на естествения отбор — но резултатът ще бъде незначителен, в сравнение с еволюционния ръст на Земята и на всяка друга обикновена планета. И така какво ще се получи? Нима те ще застинат на сегашното си равнище, докато останалата част от човешката раса се развива, оставяйки ги далеч зад себе си? Нима ще се превърнат след време в живи изкопаеми, без своя природна ниша, като питекантропи в космически кораб?
Нима трябва да се притеснят за съдбата на своите потомци дотолкова, че да почнат периодично да се облъчват с рентгенови лъчи? Или може би ще се захванат и всяка година ще взривяват множество мръснишки ядрени заряди, за да повишат радиоактивния фон на своята атмосфера? (Приемайки, разбира се, непосредствените опасности на радиацията върху себе си, за да могат по-сетне да предадат едно подходящо генетично наследство на своите потомци.)
Учената особа предположи, че те не биха предприели нищо такова. Той твърдеше, че човешката раса е твърде индивидуалистична, твърде егоцентрична, за да се разтревожи особено за бъдещите поколения. Според него, генетичното обедняване на потомството поради липсата на и без това невидимата естествена радиация е нещо, за което повечето хора не са в състояние да се безпокоят. В крайна сметка, това е доста далечна заплаха; еволюцията работи толкова бавно, дори на Земята, че развитието на нови видове е въпрос на прекалено много хилядолетия.
Но аз не се наемам да отсъдя. По дяволите, аз самият не зная как да се държа през свободното си време; как мога да предскажа поведението на една колония от чужденци? Но в едно съм сигурен: в недалечно бъдеще Санктор ще бъде напълно заселен или от нас, или от Дървениците. Или от някой друг. Санктор е една потенциална утопия; земите, които предлагат годни за живот условия са нещо толкова дефицитно в този край на Галактиката, че това небесно тяло едва ли още дълго ще остане царство на папратите.
Дори и сега планетата е едно очарователно място, в много отношения по-подходящо за няколко дневна отпуска, отколкото която и да е от земните територии. Тук има ужасно много цивилни, повече от милион, но отношението им към нас съвсем не е враждебно. Половината от тях са наети на работа или в Базата, или във военната индустрия; останалите произвеждат селскостопанска продукция, която продават на флотата. Може да ви се стори, че те имат изгода от войната, но каквито и да са техните основания, те тачат униформата и тези, които я носят. Тъкмо обратното. Ако някой МП влезе в тукашен магазин, собственикът го нарича „сър“ и дава вид, че го уважава, дори когато се опитва да му пробута нещо евтино на твърде висока цена.