Дежурният офицер, Капитан Чандар, вероятно никога не се бе усмихвал дори и на собствената си майка. Но сега се разтопи от любезност пред Кармен. Ухилен до уши, тъй че даже лицето му се измени до неузнаваемост, той потвърди факта на моето съшествуване… при което тя премигна с дългите си черни мигли и с печален глас обясни, че на нейния кораб предстои скорошно излитане, след което се осведоми дали не би могла да заведе кадет Рико някъде на вечеря?
Така че след малко разполагах с една крайно необичайна и напълно безпрецедентна тричасова отпуска. Аз дори заподозрях, че флотата обучава своите служители на специални хипнотични техники, които все още не бяха разпространени сред хората на Армията. Или пък тайното оръдие на Кармен беше доста по-древно от тези, които се използваха в МП. Във всеки случай аз не само прекарах чудесно времето си, но и моят престиж сред съучениците, който съвсем не беше висок дотогава, достигна до немислими висоти.
Беше една великолепна вечер и си струваше да проспя два урока на следващия ден. Срещата ни беше малко помрачена от факта, който и двамата бяхме узнали — че Карл е бил убит, когато Дървениците унищожиха нашата изследователска станция на Плутон — но само малко, тъй като и двамата вече бяхме започнали да привикваме с тъжните вести.
Един детайл обаче ме порази. Кармен се отпусна и свали шапката си, докато се хранехме в ресторанта. Нейната синьочерна коса липсваше напълно. Знаех, че много от момичетата във Флотата стрижеха главите си — в крайна сметка, не е практично да се грижиш за дълга коса в боен кораб и, в частност пилотът не може да рискува косата му да се разпилява наоколо в различни посоки при всяка маневра по време на свободно падане. По дяволите, нали и аз самият бях обръснал черепа си за удобство и хигиена. Но духовният портрет на малката Кармен включваше в моите представи и това изобилие от фина, вълниста коса.
От друга страна, щом веднъж си привкнал с нещо, то започва да ти харесва. Имам предвид, че ако едно момиче ти се струва красиво, то продължава да ти се нрави и след като си обръсне главата. Това е още и признак, който показва принадлежността на момичето към флотата и го отделя от цивилните мацки — един вид отличителен знак, подобен на златните черепи, костите под които сочат броя на бойните ти спускания. Сега Кармен ми изглеждаше по-различна, външният й вид й придаваше достойнство и за първи път аз напълно осъзнах, че тя действително беше офицер и воин, а не само изключително привлекателно момиче.
Върнах се в корпуса със звезди в очите, съпроводен от леко ухание на парфюм. Кармен ме беше целунала на раздяла.
Единственият предмет, за чието съдържание ще спомена нещо повече, е история и морална философия.
Бях изненадан, когато го открих в учебната програма. Струваше ми се, че историята и философията нямат никакво отношение към военното дело и към командването на един взвод. Ако този предмет има някаква връзка с войната, тя е в това „защо“ трябва да се воюва — въпрос, който всеки кандидат решава за себе си дълго преди да стигне до кадетското училище. Един МП се бие, защото е МП, това е всичко.
Отначало помислих, че курсът трябва да бъде повторен в услуга на онези (може би една трета) от нас, които никога не го бяха преминали в училище. Над 20 процента от моя кадетски клас не бяха земляни (процентът на хората, родени на земята, които се записват да служат, е много по-нисък от този на другопланетните жители — понякога това те кара да се чудиш). Една трета или горе-долу толкова от изпратените в корпуса земни жители бяха от разни асоциирани територии и други подобни места, където историята и моралната философия не се преподаваха. Така че аз се надявах да прескоча опресняването на знанията, което би ми освободило време да се занимая с десетичните дроби.
Но аз грешах. За разлика от гимназията, оказа се, че задължително трябва да премина през този курс отначало докрай. Не заради оценката и изпита, обаче. Курсът включваше контролни, подготвителни записки, зачоти и други такива — но без бележки. На финала имаше беседа с инструктора, след която той трябваше да даде преценка дали си достоен да бъдеш офицер.
Ако се изкаже отрицателно за теб, това означава, че ще последва обсъждане, на което ще бъде разисквано не само дали би могъл да станеш офицер, но и дали е възможно да останеш въобще в Армията, независимо какво е било званието ти досега. Вече нямаше значение колко сръчно се справяш с оръжията. В най-добрия случай се даваха инструкции да повториш курса… а в най-лошия просто те изхвърляха от армията и ти се превръщаше отново в цивилен.