— Това е абсурдно!
— Сър?
— Нима не ви е ясно, че представите ви са нелепи? Хората на служба не са по-умни от цивилните. В много случаи цивилните ги превъзхождат интелектуално. Този факт залегна и в основата на оправданието на опита за преврат, извършен малко преди Договора от Ню Делхи, така нареченият „Бунт на Учените“: позволете на разумния елит да управлява и на Земята ще настъпи рай. Превратът излезе неуспешен, разбира се. Защото развитието на науката, независимо от обществените импулси, с които е съпроводено, само по себе си не е обществено благо; тези, които се занимават с наука (били те практици или теоретици), най-често са толкова егоцентрични, че в проявите им отсъства социалната отговорност. Подсказах ти основния мотив, можеш ли да го развиеш?
— Хората на служба са по-дисциплинирани, сър — отвърна Сали.
Към третата си жертва майор Рид се отнесе почти свойски:
— Съжалявам. Тази теория е привлекателна, но не се подкрепя от фактите. На теб и мен не ни е позволено да гласуваме, докато се намираме на служба, нито пък е потвърдено, че военната дисциплина прави човека самодисциплиниран; във всеки случай влиянието й върху него отслабва, когато той се уволни. Ръстът на престъпността при ветераните е почти същия, както и при цивилните. Забравихте ли, че в мирно време повечето ветерани работят из разни тилови спомагателни служби, където съвсем не са подложени на всички несгоди на военната дисциплина — и все пак избирателният им вот се зачита.
Майор Рид се усмихна.
— Мистър Салмон, зададох ви коварен въпрос. Реалната причина за оцеляването на нашата структура е същата, както и причината за оцеляването на всяка друга система: тя работи удовлетворително.
Въпреки това нека да разгледаме някои детайли, от които бихме могли да извлечем поука. През цялата си история хората са се опитвали да предоставят правото на управление в такива ръце, които ще го използват мъдро и в полза на всички. Един ранен опит е била абсолютната монархия, страстно защитавана като „божествено и неотменно право на кралете“.
Историческите примери се движат в обсега между абсолютната монархия и развихрящата се анархия; човечеството е изпробвало хиляди способи на обществено управление и много повече са били предлагани. Някои от тях са били странни със своите крайности, като античния комунизъм, проповядван от Платон с подвеждащото наименование „Републиката“. Но изначалното намерение винаги е било високо морално: да се осигури устойчиво и надеждно управление.
Всички политически системи се опитват да постигнат това, като ограничават избирателното право до числото на онези, за които се смята, че притежават благоразумието да го използват справедливо. Повтарям: всички системи, дори и така наречените „неограничени демокрации“, са изключвали от избирателното право не по-малко от една четвърт от своето население — било то поради ранна възраст, месторождение, ниски доходи, криминално минало или нещо друго.
Майор Рид саркастично се ухили.
— Никога не съм бил в състояние да разбера как един тридесетгодишен тъпанар може да гласува по-благоразумно от един петнадесетгодишен талант… но така е било във времената на „божественото право на обикновения човек“. Няма значение, те са платили за глупостта си.
Суверенното избирателно право е било подарявано на населението според най-различни критерии — място на раждане, семейство, раса, пол, благосъстояние, образование, възраст, религия и така нататък. Всички политически системи са функционирали криво-ляво, но нито една от тях не е вършела работа както трябва. Те били считани за тиранични от мнозина и в крайна сметка рухнали или били съборени.
Сега ние разполагаме с друга система… и нашата система работи твърде добре. Някои се оплакват, но никой не се бунтува сериозно срещу нея; личната свобода на всички ни е обезпечена както никога досега, законите са малко на брой, данъците са ниски, престъпността е на нищожно равнище. Защо? Не защото нашите гласоподаватели са по-интелигентни от останалите хора; ние преди малко се отказахме от този довод. Мистър Тамани, можеш ли да обясниш защо нашият обществен механизъм функционира по-добре от всеки друг, който е бил прилаган от нашите предшественици?
Не бях сигурен защо Клайд Тамани имаше толкова странна фамилия; май че беше индус.
— Ами, осмелявам се да предположа, че това е защото избирателите са една сравнително малобройна група, която знае, че е отговорна за взетите от нея решения, така че винаги се съобразява с възможните последствия.
— Без догадки, моля. Ние се занимаваме с една точна наука. Пък и твоето предположение е погрешно. Властимеющите при много от старите политически системи също са представлявали малцинство и са били с пълното съзнание за бремето на властта. Нещо повече, нашите граждани с право на глас не навсякъде съставляват малки фракции; ти знаеш или би трябвало да знаеш, че сред населението на различните планети дялът на хората с граждански статус се движи от осемдесет процента, както е на Искандер, до по-малко от три процента, както това е при някои други нации на Земната федерация — и все пак управленческите принципи намират едно и също приложение навсякъде. Гласоподавателите ни не са отбрани хора; те не са носители на някаква особена мъдрост или талант и нямат специфично обучение, свързано с въпросите на управлението. Така че каква е разликата между нашите гласоподаватели и потребителите на избирателното право в миналото? Ние тук изказахме достатъчно предположения; аз ще заява очевидното: при нашата система всеки гласоподавател и всеки държавен чиновник е човек, който е доказал чрез своята тежка доброволна служба, че поставя благоденствието на колектива над личната изгода.