И в това се състои единствената съществена разлика.
Той може да не блести с мъдрост, може да греши и да се отклонява от гражданската добродетел. Но средното му постижение в голяма степен е по-добро от това на всеки друг клас управници в историята.
Майор Рид направи пауза, за да докосне циферблата на старомодния си часовник, по който можеше да „чете“ с пръсти.
— Часът почти изтече. Остава ни само да определим моралната причина за нашия успех да се самоуправляваме. Един продължителен успех никога не е въпрос на шанс. Имайте предвид, че това наистина е една точна наука, а не абстрактно самозалъгване; вселената е това, което е, а не това, което искаме да бъде. Да гласуваш означава да притежаваш власт; това е върховната власт, от която произтича всяка друга власт — като например моята власт да правя нещастен живота ви веднъж дневно. Наречете я Сила, ако щете — правото на глас е сила, гола и груба, Силата на Тоягата и Секирата. Няма значение дали се упражнява от десет души или от десет милиона, политическата власт е сила. Но тази вселена се състои от двойки противоположности. Каква е противоположността на властта, мистър Рико?
Беше задал въпрос, на който можех да отвърна.
— Отговорността, сър.
— Похвално. Както от практически съображения, така и поради доказуеми с математически методи морални причини, властта и отговорността трябва да бъдат равни — иначе казано, равновесието се постига така сигурно, както токът тече между точки с различен потенциал. Да се допусне безотговорна власт означава да се насажда бедствие; да се държи един човек отговорен за нещо, което не е в състояние да контролира, означава да се дава пример за слабоумие. Неограничените демокрации са били нестабилни, защото техните граждани не били отговорни за начина, по който използвали своята суверенна власт… освен че били нестабилни и поради трагичната логика на историята. Уникалният „данък на глава“, които ние трябва да плащаме, тогава бил непознат. Не бил направен никакъв опит да се определи дали гласоподавателят е обществено отговорен до степента на неговата буквално неограничена власт. Когато е гласувал непосилни за изпълнение решения, реалността винаги го е връхлитала застрашително — отговорността тогава волю-неволю била прехвърляна върху му и разрушавала както самия него, така и неговия замък без основи.
Най-общо казано, нашата система се различава съвсем малко; ние притежаваме демокрация, неограничена откъм раса, цвят, вероизповедание, рождение, благосъстояние, пол или убеждения и всеки може да завоюва суверенна власт чрез един обикновено кратък и не твърде мъчителен срок на военна служба — нищо повече от една лека работа за нашите пещерни предшественици. Но тази малка разлика стои между една система, която работи, тъй като е конструирана, за да съчетава фактите, и една система, която е вътрешно неустойчива. Тъй като суверенното право на глас е най-висшето в човешката история, ние сме убедени, че всички, които „го владеят“, приемат върху себе си най-висшето от обществената отговорност — ние изискваме от всяко лице, което желае да упражнява контрол над държавата, да заложи своя собствен живот — и да го загуби, ако се наложи — за да спаси живота на държавата. Максималната отговорност, която едно човешко същество може да поеме върху себе си, по този начин се приравнява към най-висшата власт, която човешкото същество може да упражнява. Танто за танто, съвършено и по равно.