В действителност никак не ми харесваше. Изведнъж се почувствах беззащитен.
— Разбирам ви — той не изглеждаше недоволен от реакцията ми, — но вие не се притеснявайте, оставете всичко на моята съвест. В това число и всички аспекти на космическото право по повдигнатия от вас проблем.
— Но…
— Това е заповед. В техническо отношение вие не сте МП. Но МП не са ви забравили. МП никога не изоставя своите хора, където и да са те. Ако бъдеш убит сега, в този момент, ти ще бъдеш кремиран веднага като втори лейтенант Джони Рико, Мобилна пехота от… — полковник Нилсен се спря. — Мис Кендрик, кой беше корабът на мистър Рико?
— „Роджър Йънг“ — последва светкавичният отговор на секретарката.
— Благодаря — и добави — от военен кораб „Роджър Йънг“, назначен в подвижен боен отряд, Втори Взвод от Рота Джордж, Трети Полк, Първа дивизия, МП — Лудите глави — той декламираше с наслада, без да се консултира повече и да прави допълнителни справки, след като веднъж му бе припомнено името на моя кораб. — Свестни момчета са Лудите глави, мистър Рико. Горделивци и юначаги. Последните нареждания за твоето тяло ще бъдат тленните ти останки да се върнат при тях за тържествен сбор и името ти да бъде записано в Мемориалната зала. Ето защо ние винаги повишаваме в чин мъртвия кадет, синко, едва тогава можем да изпратим ковчега у дома, при близките му.
На това място почувствах как ме заля вълна на самосъжаление и тъга по дома и пропуснах следващите му думи.
— …ще се върнете отново в МП, към която принадлежите. Трябва да станете временни офицери, защото вашето обучение е все още чирашко и защото в бойното спускане няма място за мухльовци. Но когато ви произведем окончателно, вие ще се биете, ще получавате заповеди — и ще издавате заповеди. Законни заповеди, защото ще имате военно звание и ще ви бъде заповядано да служите в съответния отряд; това прави всяка заповед, която издавате, докато носите приписаните ви задължения, също толкова отговорна, колкото и заповедта, издадена от главнокомандващия. Нещо повече, след като веднъж се озовете на командната линия, вие трябва да бъдете готови незабавно да приемете всяка заповед, дошла отгоре. Ако сте в отряд, съставен само от един взвод — което е съвсем правдоподобно при сегашното състояние на война — и сте помощник взводен командир, когато вашият взводен командир отиде по дяволите… тогава вие ставате командири!
Той поклати глава и отново премина на „ти“:
— Не „действащ взводен командир“. Не и кадет, който командва военно учение. Нито „младши офицер в процес на обучение“. Внезапно ти се оказваш Старецът, Шефът, Наличният Командващ Офицер и откриваш с истински ужас, че придружаващите те човешки същества зависят само от теб. И трябва да им кажеш как да постъпят, как да се бият, как да завършат мисията си и да се отърват живи. Те очакват уверения ти глас да заповядва, докато секундите на битката си текат и от теб зависи да бъдеш този глас, да вземаш решения, да издаваш точни команди. Защото вие можете да се объркате и да им внушите, господа, че вашият отряд е изпаднал в беда — в голяма беда! Един изпълнен с паника глас може да превърне и най-добрия боен отряд в Галактиката в разпасана, безконтролна, обезумяла от страх тълпа. Целият безмилостен товар на властта ще се стовари върху вас без предупреждение. Вие трябва да действате незабавно и само Бог ще бъде над вас. Не очаквайте от Него да ви помага в тактическите подробности: те са ваша работа. И Господ няма да би помогне да овладеете паниката, ако не сте сигурни, че можете да контролирате гласа си.
Полковникът направи пауза. Бях в мрачно настроение. Бърд изглеждаше ужасно сериозен и чудовищно млад, а Хасан се мръщеше. Прииска ми се да се върна обратно в десантния салон на „Родж“ без толкова много нашивки и след кратка оперативка да се окажа пак в пълно бойно снаряжение.
Комендантът продължи:
— Това е Моментът на Истината, господа. За съжаление, не съществува метод, познат на военната наука, по който лесно да се различава истинският офицер от повърхностната имитация със звезди на раменете си, освен „изпитанието с огън“. Истинските офицери тогава демонстрират своите възможности или умират храбро, имитациите просто се сгромолясват. Понякога загиват неприспособените. Но трагедията е в загубата на другите… силните мъже, сержанти, ефрейтори и редови, чийто единствен недостатък е, че по волята на фаталния случай са се озовали под командването на някой некадърник.
…Ние всячески се опитваме да избегнем тази трагедия. Нашето нерушимо правило гласи, че всеки кандидат за офицер задължително трябва да бъде обучен боец, закален в огън, ветеран от бойните спускания. Никоя друга армия в историята не е прилагала това правило, макар че някои са били съвсем близо до него. Повечето велики военни школи от миналото — Свети Сир, Уест Пойнт, Сендхърст, Колорадо Спрингз — са приемали цивилни момчета, обучавали ги, произвеждали ги във военен чин, изпращали ги без никакъв опит на бойното поле да командват хората… и понякога твърде късно откривали, че техният интелигентен млад „офицер“ е глупак, страхливец и истерик.