Комендантът завъртя стола си и се насочи към едно сандъче, сложено до бюрото му. Вътре то бе разделено от няколко прегради, между които лежаха малки кутии. Нилсен извади една и я отвори.
— Мистър Хасан.
— Да, сър?
— Тези звезди бяха носени от капитан Терънс О’Кели, докато траеше неговият изпитателен рейс. Ще приемете ли и вие да ги носите?
— М-моля? — Мохамеданина се задави и на мен ми се стори, че дробовете му едва не избухнаха. — Да, сър.
— Приближете се.
Полковник Нилсен ги забоде, после добави:
— Носете ги също така достойно като него… но ги върнете обратно. Разбрахте ли ме?
— Да, сър. Ще се постарая.
— Убеден съм, че ще бъде така. Един аеромобил ви чака вън. Вашият кораб излита след двадесет и осем минути. Пристъпете към изпълнението на вашите задължения, сър!
Мохамеданина отдаде чест и излезе. Комендантът се извърна към нас и повдигна друга кутийка.
— Мистър Бърд, вие суеверен ли сте?
— Не, сър.
— Наистина ли? Защото аз съм, и то доста. Приемам, че няма да възразите и ще вземете тези звезди, които са били носени последователно от петима офицери — уви, и петимата са били убити при бойни действия.
Бърд малко се поколеба.
— Ще ги взема, сър.
— Добре. Защото тези петима офицери събраха седемнадесет почетни грамоти от Земния Медал до Ранения Лъв. Приближете се. Звездата с кафявата патина трябва винаги да носите на лявото си рамо и не я лъскайте! Тук е списъкът на бившите им притежатели. Разполагате с тридесет минути до излитането на вашия транспортен кораб. Незабавно идете до възпоменателната зала и разгледайте личния архив на всеки един от тях.
— Да, сър.
— Поемете задълженията си, сър!
Едва тогава Нилсен се обърна към мен, погледна ме в лицето и неочаквано ме запита:
— Имаш ли нещо наум, синко? Говори!
— Ами… — смутолевих аз. — Сър, този „временен трети лейтенант“, който бил разжалван… Как бих могъл да науча повече за това, какво се е случило?
— Млади човече, аз ти дадох само един пример, но виждам, че той е събудил любопитството ти. Битката е станала на първи юни 1813 година по стар стил между корабите „Чесапийк“ и „Шанън“. Потърси във Военноморската енциклопедия. В твоята корабна библиотека сигурно я има.
Той взе звездите за пагони и присви вежди.
— Мистър Рико, получих писмо от един твой учител, офицер в оставка, който моли да ти връчим звездите, които е носил като трети лейтенант. Съжалявам, че трябва да му откажа.
— Нима, сър — бях поласкан, че полковник Дюбоа все още държеше на мен. А също така и много разочарован от отказа, който съпътстваше предложението му.
— Защото не мога. Назначих тези звезди преди две години и те никога не се върнаха отново. Нищо не може да се направи. Хммм — той ме огледа. — Ти би могъл да започнеш с един нов комплект звезди. Металът не е важен, важното е, че твоят учител искаше ти да ги носиш.
— Както кажете, сър.
— Или пък… — той разлюля кутията със звездите в ръцете си — би могъл да вземеш тези. Те бяха носени досега пет пъти… и нито един от последните четирима кандидати, чиито пагони красяха, не успя да получи офицерски чин. Не поради недостойни постъпки, просто имаха лош късмет. Искаш ли да опиташ шанса си и да развалиш магията? Да ги превърнеш в звездите на добрия късмет?
По-скоро бих прегърнал акула! Все пак отвърнах:
— Разбира се, сър. Ще се заема с това.
— Чудесно! — Той ми ги връчи. — Благодаря ти, мистър Рико. Нали разбираш, тези бяха моите звезди, аз ги носих първи… И би ми било особено приятно да ги видя освободени от злощастието, което ги съпровожда. Ще ми се да продължиш кариерата си с тях и да заслужиш офицерски чин.
Почувствах се десет фута висок.