— Ще се постарая, сър!
— Не се и съмнявам. Сега можеш да пристъпиш към изпълнение на задълженията си, сър. Същият аеромобил ще те отведе заедно с Бърд. Един момент — твоите учебници по математика в чантата ти ли са?
— Какво? Не, сър.
— Вземи ги. Навигаторът на твоя кораб беше предупреден, че ти е разрешено да носиш допълнителен багаж.
Отдадох чест и напуснах много бързо. Беше ме накарал да се смаля при споменаването на математиката.
Моите учебници по математика бяха в бюрото ми, завързани с канап и увити в хартия, върху която бе написан дневният ми режим. Имах впечатлението, че за полковник Нилсен нищо не оставаше незабелязано, но всъщност това го знаеше всеки.
Бърд ме чакаше на покрива на зданието в аерокара. Той погледна книгите ми и се намръщи.
— Кофти. Нищо, ако сме на един и същи кораб, ще ти помогна. Къде те разпределиха?
— На „Страж“.
— Съжалявам. Аз съм на „Москва“.
Влязохме в колата, проверих автопилота и видях, че беше превключен на управление от земята. Затворих вратата и колата излетя. Бърд добави:
— Можеше да бъде и по-зле. Мохамеданина взе не само учебниците си по математика, но и по още два предмета.
Бърд несъмнено не се преструваше, когато предложи да ми помогне със задачите. Той си беше професорско синче и само нашивките му издаваха, че освен това е и войник.
Бърд не просто изучаваше математика, той я преподаваше в корпуса тъй, както Шуюми ни обучаваше на джудо в лагера „Къри“. МП не може да си позволи да пилее талантите си. Бърд имаше преподавателска степен по математика още на осемнадесетата си година, така че беше съвсем естествено той да получи този извънреден наряд като инструктор по съответния предмет, което не означаваше, че през останалото време му се спестяваха неприятностите, свързани с военния порядък.
Не че имаше кой знае какви неприятности. Бърд притежаваше това рядко съчетание от блестящ интелект, солидно образование, здрав разум и самочувствие, което бележи кадета със знака на потенциален генерал. Ние го смятахме за предопределен да командва бригада още към тридесетата си година, както това става на война.
Моите амбиции далеч не бяха толкова големи.
— Ще бъде жалко — казах аз, — ако Хасан се провали на изпитите.
Помислих си, че ще е също така доста жалко и срамно, ако и аз се проваля на тях.
— Всичко с него ще бъде наред — обяви благосклонно Бърд. — Ще го поизпотят без съмнение, ако трябва дори ще го поставят в хипнотична кабина и ще го изчанчат, но пък и той не е лесен. Даже да го скъсат на изпитите, той едва ли ще загуби много.
— Нима?
— Не знаеш ли, че постоянният чин на Мохамеданина е първи лейтенант — такова е било полевото му назначение, преди да дойде в корпуса, разбира се. Той ще се върне към него, ако се издъни на изпитите. Виж регистрите.
Знаех правилата. Ако се провалях по математика, щях да си остана пак сержант, което навярно е толкова приятно, колкото да бъдеш шибан през лицето с мокра риба винаги, когато се сетиш за това… Бях разсъждавал неведнъж върху тази възможност. лежейки безсънен в очакване на поредния изпит.
Но случаят с Хасан беше по-различен.
— Почакай — запротестирах аз. — Той е зарязал званието първи лейтенант постоянна степен… и току-що бе произведен временен трети лейтенант… за да стане по-късно втори лейтенант? Ти нещо да не си мръднал? Или той?
Бърд се ухили.
— Достатъчно, за да станем и двамата МП.
— Но аз не разбирам…
— Слушай тогава. Мохамеданина няма достатъчно образование, за да се издигне в МП. Така че колко високо може да се изкачи той? Сигурен съм, че би могъл да командва полк в битка и да свърши наистина добра работа, при положение че някой друг планира операцията. Но да ръководиш сражението е само частица от това, което един офицер трябва да умее, особено един старши офицер. За да направляваш цяла война или дори да планираш отделна битка и да я ръководиш, трябва да си запознат с теория на игрите, операционен анализ, символна логика и още дузина други предмети. По принцип можеш да ги овладееш и сам, ако имаш някаква основа за това. Но трябва наистина да се оправяш с тях или никога няма да се издигнеш по-нагоре от капитан или майор. Излиза, че Мохамеданина знае какво върши.
— Предполагам, че е така — отвърнах бавно, — но Бърд, полковник Нилсен трябва да е наясно, че Хасан на практика вече е бил офицер.
— Разбира се.
— Той с нищо не показа, че го знае. Всички ние чухме една и съща лекция от него.
— Не съвсем. Забеляза ли, че когато комендантът искаше да получи специфичен отговор на някой въпрос, той винаги се обръщаше към Хасан?