Май че беше така.
— Бърд, а какъв е твоят постоянен чин?
Колата тъкмо се приземяваше; той се забави с отговора си, поставил ръка на дръжката на вратата, после внезапно се ухили:
— Редник. Не мога да си позволя да се проваля!
Аз подсвирнах.
— Няма страшно. Теб нищо не те заплашва!
Бях изненадан, че той дори не беше ефрейтор, но съобразих, че един хлапак, толкова интелигентен и образован като Бърд, би могъл да стигне направо до кадетския корпус, веднага щом се проявеше в битка… което при наличието на война бе в състояние да му се случи само няколко месеца след осемнадесетия му рожден ден.
Бърд се ухили още по-широко.
— Ще видим.
— Ще завършиш успешно. Хасан и аз имаме за какво да се притесняваме, но не и ти.
— Така ли мислиш? А пък на мен ми се стори, че мис Кендрик, например, не ме одобряваше.
Той отвори вратичката на колата и се вслуша.
— Хей! Този повиквателен сигнал е за мен. Сбогом!
— Ще се видим пак, Бърд,
Но аз не го видях повече и той не завърши. Беше произведен две седмици по-късно и звездите му се върнаха обратно, заедно със спечеления от тях осемнадесети орден — Ранения лъв, посмъртно.
XIII
„Тези копелета си мислят, че тоя скапан отряд е само развъдник на гнусотия. Да, ама не е! Искате ли да видите?“
„Роджър Йънг“ се напълва от един взвод и вече е пренаселен; „Страж“ побира шест и пак си остава просторен. Той разполага със спускателни тръби, които изстрелват всички ни едновременно и с достатъчно резервни помещения, за да носи двойно повече хора, та да може да осъществи и второ спускане. Само че при такова претоварване обикновено се налага храненето да става на смени, хамаците изпълват коридорите, водата за пиене се пести, вдишваш, когато колегата ти издишва, и през цялото време го молиш да си махне лакътя от окото ти. Радвам се, че докато стажувах на „Страж“ нито веднъж не се стигна до „двойно натоварване“.
Корабът развиваше скорост, която му позволяваше да достави своето множество войници в пълно бойно снаряжение до всяка точка от териториите на Федерацията, както и до голямата част от пространството, заето от Дървениците. Чрез трансмисията на Червенков той изминаваше четиридесет и шест светлинни години за по-малко от шест седмици.
Разбира се, превозът на шест взвода не е нещо изключително, сравнено с възможностите на една бойна вагонова композиция или на пътнически лайнер; тяхното придвижване обаче е изложено на рискове. МП предпочита скростните малки корвети за един взвод, които придават гъвкавост при операция, но ако подобни маневри се оставят само в ръцете на Флотата, тя едва ли ще ни осигури нещо друго освен полкови превози. Управлението на една корвета отнема почти толкова флотски членски състав, колкото и управлението на едно метално чудовище, достатъчно да побере цял полк. Във флотата считат, че с поддръжката и домакинското обслужване могат да се заемат и самите войници. В крайна сметка тези ленивци не вършат нищо друго, освен да спят, да ядат и да си лъскат оръжието — добре е от време на време да получават и по малко работа.
В действителност становището на флотата е дори още по-крайно. Според нейните служители армията е отживелица и трябва да бъде премахната напълно.
Флотата не оповестява официално мнението си, но само поговори с някой флотски офицер, който е излязъл в отпуск и го е ударил на живот по баровете на Санктор; ще ти се напълнят ушите с простотии. Те смятат, че могат да се бият навсякъде, да спечелят, сетне да изпратят там неколцина от своите хора, които да задържат фронта на завоюваната планета, докато Дипломатическият корпус поеме задълженията си.
Признавам, че техните най-нови играчки могат да издухат всяка планета от небето. Е, никога не съм виждал някое от тези изпълнения, но вярвам, че е възможно. Може би и аз съм такава отживелица като Тиранозавър рекс. Но не се чувствам ненужен. И ние, маймуните на войната, също умеем неща, които и най-фантастичният кораб не може. Ако правителството не иска тези неща да бъдат вършени, то несъмнено щеше да ни каже.
Истината е, че в този спор нито флотата, нито МП имат последната дума. Никой не може да претендира за титлата Небесен Маршал, ако не е командвал както полк, така и кораб-майка. Не може да не премине през МП и да не получи синини там, преди да е завоювал звание „флотски офицер“ (мисля, че Бърди мечтаеше именно за това). Или пък трябва първо да поработи като астропилот и после да отиде в лагера „Къри“ и т.н., на кой както му харесва.