С уважение ще изслушам всеки, който е успял да направи и двете.
Подобно на повечето транспортни средства, „Страж“ е кораб със смесен екипаж. Най-впечатляващата промяна за мен беше, че тук ме допускаха свободно „на север от тридесетте“. Преградата, която разделя женското царство от суровите характери, които се бръснат, не е по необходимост №30, но по традиция във всеки смесен кораб я наричат „преграда тридесет“. Каюткомпанията е точно зад нея, а останалата част от женското царство е още по-нататък. В „Страж“ каюткомпанията служеше също така и за столова на волнонаемните жени. След храненията тя бе разпределяна между стая за отдих за тях и клуб за жените офицери. Мъжете офицери разполагаха със свой клуб, наречен „стая за карти“, който бе разположен отвъд преградата.
Наред с очевидния факт, че спускането и оттеглянето от местата на атаката изискват участието на най-добрите пилоти (разбирай жени), съществува една много убедителна причина жените офицери от флотата да бъдат назначавани да служат в транспорта: това способства за укрепване духа на рейнджъра.
Нека за момент пренебрегнем традициите на МП. Можете ли да си представите състоянието на човек, който трябва да бъде изстрелян от някой космически кораб на място, където го очакват само тежки наранявания и внезапна смърт. Въпреки това, ако някой трябва да направи този идиотски каскадьорски номер, знаете ли по-сигурен начин да задържите един мъж привързан там, където той трябва да бъде, освен ако не му напомняте постоянно, че единствената убедителна причина, поради която мъжете се бият, е една крехка, жива, дишаща и очакваща неговата защита действителност?
В един смесен кораб последното, което десантчикът чува преди изхвърлянето, е гласът на някоя жена, която му пожелава успех. Ако според вас това не е важно, вие вероятно не принадлежите към човешката раса.
„Страж“ разполагаше с петнадесет флотски офицера — осем госпожици и седем мъже. Имаше и осем офицера от МП, в това число (щастлив съм да го кажа) и аз. Не твърдя, че точно „преграда тридесет“ ме караше да се домогвам до щатна офицерска длъжност, но привилегията да се храня с дами е наистина по-импулсираща от всякакво увеличение на заплатата. Шкиперът на кораба бе домакин на офицерския стол, моят шеф капитан Блекстоун беше негов подгласник — и не поради своя ранг; трима флотски офицери бяха по-старши от него, но като командващ офицер на ударната сила той де факто бе по-старши от всеки друг, освен от шкипера.
Всяко хранене беше съпроводено с формалности. Трябваше да изчакаме в стаята за игра на карти, докато удари точният час, да последваме капитан Блекстоун до трапезарията и да застанем зад столовете си. Шкиперът трябваше да влезе, последван от своите дами и когато тя стигнеше началото на масата, капитан Блекстоун трябваше да се поклони и да каже: „Мадам Президент… дами“, а тя трябваше да отговори „Мистър вицепрезидент… джентълмени“. Тогава мъжът, стоящ от дясната страна на всяка жена, трябваше да й предложи стол, за да седне.
Този ритуал подсказваше, че се разиграва някакво светско събитие, а не офицерско събрание; след това всички се обръщаха помежду си според ранга или титлата си, единствено младите кандидат офицери като мен биваха наричани „мистър“ или „мис“ — едно изключение, което мен лично ме принуждаваше да се чувствам като глупак.
По време на моето първо хранене тук дочух някой да нарича капитан Блекстоун „майор“, макар че звездите на рамото му ясно показваха, че е капитан. Нещата ми се изясниха едва по-късно. На един и същи флотски съд не може да има двама капитани, така че армейският капитан „се повишава“ от заобикалящите го с още един ранг, защото е немислимо да се обръщат към него с титлата, запазена за единствения суверен на борда — корабния капитан. Ако някой флотски капитан е дошъл на визита в качеството си на длъжностно лице, а не на шкипер, към него или нея се обръщат с „комодор“, като тази промяна в обръщенията е задължителна, дори ако шкиперът е само скромен лейтенант.
Старшинството се отразяваше и върху наредбата и разположението на местата около масата. По правило шкиперът стоеше в началото, а командващият офицер на ударната сила заставаше най-открая. Младшите корабни офицери бяха от дясната му страна. Аз се намирах близо до шкипера. По-щастлив бих бил, ако седях до младшия среден корабен офицер; тя беше ужасно хубава — но подредбата представляваше едно планирано покровителство над младите дами, така че аз не успях дори да науча малкото й име.