Признавам, че флотата е необходима, за да ни достави по местата, където воюваме. Ударната сила на МП — дори в една корвета — обикновено е поне три пъти по-многочислена от екипажа на съответния флотски транспортен кораб. Необходими са също така и цивилни лица, които да ни снабдяват и обслужват; около 10 процента от нас са в отпуск по всяко време, а някои от най-добрите офицери и сержанти преподават в новобрански лагери, така че не могат да участват непосредствено в бойните действия.
Неколцина от МП работят канцеларска работа, но вие и сами можете да се убедите, след като ги видите, че на тях винаги им липсва или ръка, или крак, или имат някаква друга инвалидност. Сержант Хо и полковник Нилсен, например, отказват да се пенсионират и изпълняват дейности, които изискват боен дух, но не и физическо съвършенство. Те не биха допуснали един здрав десантчик да се занимава с разни книжа. Още повече, че вършат това, което цивилните не могат — в противен случай бихме наели цивилни на тяхно място. Цивилните са като бобовите зърна; вземаш толкова, колкото ти са нужни за някаква дейност, която изисква само сръчност и умение.
Но не можеш да купиш боен дух.
Той не достига. Ние го използваме изцяло, стараем се да не пропилеем и капка от него. МП е най-малката армия в историята на човечеството, ако я отнесем към огромния брой на населението, което тя охранява. Не можеш да наемаш мобилния пехотинец само за пари, не можеш да го повикаш на задължителна военна служба, не можеш да го заставиш да се бие — не можеш дори да го задържиш, ако поиска да напусне. Той може да се откаже тридесет секунди преди спускането, да си изтърве нервите и да не влезе в капсулата си и всичко, което му се случва, е, че не получава заплатата си и никога вече не може да гласува.
В офицерската школа ние изучавахме армиите от миналото, чиито бойци били принуждавани да се сражават пряко волята си. Но подвижният пехотинец е свободен човек; на него принудата му иде отвътре — това самоуважение и нужда от уважение от страна на колегите му, и гордостта да бъде един от тях, наричана нравственост или боен дух (espirit de corps).
Коренът на нашата нравственост е: „Всеки се труди, всеки воюва“. Един МП никога не търси лека и безопасна работа; такива МП не съществуват. Е, рейнджърът ще мине с каквото може; всеки редови, който умее да отброява такта на музиката, може да изхитрува и да си измисли причина да не изчисти помещенията; това е древен войнишки номер.
Ето защо при нас всички „леки и безопасни“ дейности се изпълняват от цивилни. Пълноценният воин влиза в капсулата си убеден, че всеки — от генерала до редника — прави същото заедно с него. Отдалечен на няколко светлинни години и в някой друг ден, или може би няколко часа по-късно от него — няма значение. Това, което има значение, е, че всеки се спуска. Ето защо той влиза в капсулата си, без да се замисля.
Ако някога се отклони от това правило, МП ще се разпадне на парчета. Онова, което ни крепи заедно, е една идея, която ни обвързва по-силно от стомана, но чиято магическа сила зависи от запазването на нейната цялост.
Именно правилото, че „всеки воюва“ е това, което позволява на МП да се справя с помощта на толкова малко офицери.
Зная по този въпрос даже повече, отколкото трябва, защото доста подпитвах в часовете по военна история по времето, когато вниманието ми бе призовано от една задача, която ме принуди да изровя куп любопитни факти от „Галската война“ и китайския класически трактат „Разпадането на златната хегемония“. Нека разгледаме едно идеално подразделение на МП — на теория, защото в действителност такова не можете да намерите никъде. Колко офицери са му нужни? Без да вземаме предвид единиците, прикачени към нас от разни други корпуси — те може и да не присъстват по време на баталиите. Много от особените таланти, които са излезли от Тиловите и Комуникационните служби са повишени в офицерско звание. Ако отдам чест на някой, бил той човек с изключителна памет, телепат или екстрасенс и това го направи щастлив, то аз ще се радвам, че мога да му засвидетелствам почитта си; той е по-ценен от мен и аз не бих заел мястото му, даже и да струвах като боец двеста пъти колкото него. Същото важи и за корпус К-9, който е съставен от 50 процента „офицери“, но останалите му 50 процента са нео-кучета.
Никой от тях не се намира на командната линия, така че нека се занимаем само с маймуните като нас и с тези, които реално ни командват.
Нашето въображаемо подразделение се състои от 10800 души, разпределени в 216 взвода, всеки от които си има лейтенант. Три взвода съставляват една рота и се нуждаят от 72 капитана; четири роти образуват батальон и се нуждаят от 18 майора или подполковници. Шест полка с шест полковника могат да образуват две или три бригади, всяка с бригаден генерал плюс един генерал-майор като най-висш началник.