I взвод — (I лейт. Силва, хоспитализиран)
II взвод — II лейт. Хорошен
III взвод — II лейт. Греъм
Аз постъпих в разпореждане на лейтенант Силва, но той отиде в болница същия ден, в който му докладвах за пристигането си. Казаха ми, че го е съборила някаква особена треска. Но отсъствието му още не означаваше, че аз щях да поема ръководството на взвода му. На един временен трети лейтенант му липсва актив; капитан Блекстоун можеше да ме прати на разположение на лейтенант Бейон и да постави един сержант да се оправя с неговия първи взвод или дори „да си сложи трета шапка“ и сам да поеме командването на взвода.
Всъщност Блеки направи и двете едновременно, независимо от това, че ме назначи формално за командир на първи взвод от Черногвардейците. Той извика най-добрия сержант на Росомахите и го сложи да изпълнява длъжността щабен офицер на неговия батальон, после назначи флотския сержант за сержант на своя първи взвод, като по този начин му възложи функции, които бяха на две степени под пагоните му. Сетне капитан Блекстоун ми обясни ситуацията буква по буква с една лекция, от която ми се замая главата: аз трябваше да се явявам на тактическите операции като взводен командир, но де факто самият Блеки и флотският сержант щяха да ръководят взвода.
Ако се справех както трябва, щях да получа по-голяма независимост. Можеха да ми позволят дори да взема участие в десанта като взводен командир — и все пак на мен ми беше ясно, че само едно скръцване със зъби или една-единствена дума по мой адрес от страна на моя взводен сержант пред ротния командир и от мен нямаше и папер да остане.
Въпреки всичко статуквото ме устройваше. Докато можех да си върша работата, това щеше да си бъде моят взвод. Ако ли пък не успеех да се справя със задълженията си, толкова по-скоро щях да се оттегля настрани в името на общото благо. Освен това много по-лесно е да получиш взвода си по този начин, отколкото след внезапна корекция по време на битка. Второто може да ти съсипе нервите.
Изглежда, приех задачата си прекалено присърце именно защото това бе „моят“ взвод. Но все още не бях се научил да налагам авторитета си и да разпределям рационално трудовата си заетост, така че около седмица просто киснах в царството на рейнджърите; накрая излезе, че свободното ми време беше май повече, отколкото е полезно за отряда. Тогава Блеки ме повика в кабината си:
— Синко, с какво за Бога смяташ, че се занимаваш?
Отвърнах му вдървено, че се опитвам да подготвя взвода си за десантни действия.
— Така ли? Добре, но резултатът, който постигаш, е съвсем различен от намеренията ти. Ти ги възбуждаш като гнездо диви пчели. Не усещаш ли, че си пъхаш гагата, дето не трябва? Защо, по дяволите, мислиш, че отклоних от задълженията му и изпратих при теб един от най-добрите сержанти във Флотата? Прибери се в кабината си и се вържи за стола или се закачи на някоя кука в гардероба и остани да висиш там!… докато не прозвучи сигналът „Готови за действие“ и сержантът не ти поднесе този взвод, настроен като концертна цигулка.
— Както кажете, сър — мрачно се съгласих аз.
— И още нещо. Не мога да понасям офицер, който се държи като проклет кадет. Забрави за разговорите в трето лице, когато идваш при мен — запази вежливите си обръщения за генералите и шкипера. Престани да се стягаш, да свиваш рамене и да се повдигаш на пети. От офицерите се очаква да постъпват като свободни хора. Отпусни се, синко.
— Да, сър.
— И нека това бъде последният път, когато ми казваш „сър“. Същото се отнася и за отдаването на чест. Махни това мрачно кадетско изражение от лицето си и постави усмивка на него.
— Да, с-с… О’кей.
— Така е по-добре. Подпри се на преградата. Почеши се. Прозини се. Прави каквото и да е, само не се дръж като оловен войник.
Опитах… и извинително се ухилих с тъпа овча усмивка, когато открих, че не е толкова лесно да се разчупи един навик. Оказа се, че да се подпреш нехайно и с независимия вид на вътрешно освободен човек е далеч по-трудно, отколкото напрегнато да стърчиш.
— Упражнявай се — поучаваше ме капитан Блекстоун. — Един офицер не бива да изглежда наплашен и притеснен, защото поведението му се отразява на околните и е заразително. А сега, момче, вече можеш да ми кажеш от какво се нуждае твоят взвод. Само недей да ме занимаваш с това, кой има неподходящ номер чорапи в скатката на шкафчето си и други подобни дивотии.
Съобразявах бързо.
— Ъ-ъ… Може би вече сте узнали, че лейтенант Силва е възнамерявал да повиши Брамби в звание сержант…
— Подочух нещичко. Какво е твоето становище?