Двайсет и четири часа след тридневния запой Уоли все още изглеждаше зле. Очите му бяха зачервени и подпухнали, а лицето му беше унило и отчаяно. Нуждаеше се спешно от подстригване.
— Не си ли любопитен как върви делото, Уоли?
Той се поколеба и отвърна:
— Да, мислих си за него.
— Колко мило от твоя страна! Ние трябва да приключим утре, като под „ние“ разбирай само мен. Останах напълно сам в нашата част на залата. Компания ми прави единствено моята съпруга, която се преструва на правна асистентка и вече се отегчи да гледа как мъжът й понася удар след удар. А черните костюми от другата страна стават все повече и повече. Всички кръжат около прекрасната Надин Карос, която, повярвай ми, Уоли, е още по-добра на живо, отколкото се твърди.
— Съдията не е ли съгласен да отложи делото?
— Защо му е да го прави, Уоли? Да го отложи докога? И на какво основание? Какво по-точно щяхме да предприемем, ако разполагахме с още трийсет или шейсет дни? Да излезем на улицата и да намерим някой истински адвокат, който ще може да се яви в съда? Нека си представим как би звучал подобен разговор. „Ситуацията е следната, сър. Обещаваме ви сто хиляди долара и половината от нашия дял, ако влезете в съдебната зала с куп жалки факти и един твърде неприятен клиент. А там ще ви очаква още по-неприятен и безкомпромисен съдия и цял екип талантливи адвокати, разполагащи с неограничен достъп до пари и експерти. Екип, който представлява огромна и влиятелна корпорация.“ Кой би се хванал на такива приказки, Уоли?
— Изглеждаш ядосан, Дейвид.
— Не, Уоли, не съм ядосан. Просто имам нужда да се оплача, да побеснея и да изпусна малко парата.
— Направи го тогава.
— Помислих си да помоля за отлагане. Вероятно Сийрайт щеше да се съгласи, но защо ли? Никой не можеше да предвиди кога ще се появиш отново, Уоли. Оскар едва ли ще се върне на работа. Разбрахме се да продължим и да приключим по-бързо със случая.
— Съжалявам, Дейвид.
— Аз също. Чувствам се като пълен глупак в залата. Седя там без никакви доказателства, идеи или оръжия. Нямам нищо, с което да се боря. Много е отчайващо.
Уоли наведе глава, сякаш всеки момент щеше да се разплаче, и промърмори:
— Съжалявам, съжалявам.
— Добре. Виж, Уоли, и аз съжалявам. Не дойдох тук, за да се караме, ясно ли е? Дойдох, за да проверя как си. Тревожа се за теб. Оскар и Рошел също. Ти си болен и ние искаме да ти помогнем.
Когато вдигна поглед, очите на Уоли бяха насълзени. Устните му затрепериха.
— Не мога да продължавам така, Дейвид. Мислех си, че съм го преодолял. Заклевам се. Една година, две седмици и два дни. Но после нещо се случи. В понеделник сутринта се явихме в съда и аз бях адски нервен, направо ужасен. Тогава усетих силното желание да изпия една чашка. Реших, че няколко питиета ще ми помогнат. Само две бири и щях да се успокоя. Алкохолът е такъв лъжец. Същинско чудовище. Веднага щом излязохме в обедна почивка, напуснах сградата и намерих малко кафене. На прозореца висеше табела с реклама на бира. Седнах на една маса, поръчах си сандвич и изпих три бутилки. Вкусът беше невероятен. Почувствах се добре. Когато се върнах в залата, бях сигурен, че ще се справя. Можех да пия без никакъв проблем. Всичко беше под контрол. Наистина. А я ме погледни сега. Отново съм в клиниката и умирам от страх.
— Къде е колата ти, Уоли?
Той се замисли за дълго, но накрая се отказа.
— Не знам. Доста пъти губих съзнание.
— Не се тревожи за колата. Ще я открия.
Уоли попи сълзите си с опакото на ръката и избърса с ръкав носа си.
— Съжалявам, Дейвид. Предполагах, че имаме шанс.
— Никога не сме имали шанс, Уоли. Лекарството е напълно безобидно. Поведохме битка, която не води доникъде. Осъзнахме го едва когато стана твърде късно.
— Но делото още не е приключило, нали?
— Делото приключи, въпреки че адвокатите не се отказват. Заседателите ще се произнесат утре.
За няколко минути настъпи мълчание. Очите на Уоли се проясниха, но той все още не смееше да погледне Дейвид. Накрая заяви сподавено:
— Благодаря ти, че дойде, Дейвид, Благодаря ти, че се грижиш за мен, Оскар и Рошел. Надявам се, че няма да ни напуснеш.
— Нека не го обсъждаме сега. Първо трябва да се оправиш и да изтрезнееш. Ще се върна следващата седмица. После ще свикаме ново съвещание на фирмата и ще вземем някои решения.
— Харесва ми. Ново съвещание на фирмата.